Чудинска Планина

User Rating:  / 0
PoorBest 
Details

    Намира се в Западна България, Кюстендилско и Югоизточна Сърбия, Босилеградско в географските области Краище (Северозападната и Северна част) и в Каменица  (по-малката южна част). Планината е част от Милевско-Конявската група. Гранична планина. От с. Жеравино североизточно, по главното й вододелно било минава границата между България и Сърбия след Ньойския договор от 1919 г. От българска страна в Чудинската планина попадат землищата на селата: Жеравино, Бобешино (северната част), Црешньово, Кутугерци, Гурбановци, Церовица (на север от р. Бистрица), Ивановци, Кършалево, Чудинци, Ломница, Режинци и югозападните части (по десните склонове на р. Драговищица) от землищата на Долно Уйно, Горановци и Драговищица. От сръбска страна Горно Жеравино и махалите между държавната граница и Бранковска река на Горно Тлъмино, Долно Тлъмино, Бистър и Бранковци.Почти цялата територия на планината е населена. Селата са от разпръснат тип, на махали, понякога отдалечени на километър и повече.

    От запад Чудинската планина започва източно от Голешкото плато и хребета Каназирица, на чийто югозападен край е най-западната точка на България. Северозападна и северна граница е р.  Голема (Бранковска); североизточна - р. Драговищица. На изток склоновете постепенно затъват в северозападната част на Кюстендилската котловина.  Юг-югоизточна граница е р. Бистрица (Лисец планина) , а южна - р. Коприва и левият й приток р. Селечка (Жеравински поток). В тези си граници е с дължина 20 км и средна ширина около 8 км.
     Най-висок връх на Чудинска планина е връх Арамлия (1497 м) на границата, северно от с. Гурбановци. Други върхове са: Яворска чука /1315 м/  при с. Бобешино, Църна трава (1407 м) и Сама бука (1409 м) при с. Кутугерци, Ковачица (1392 м) над с. Ивановци, Бричище (1292 м) и Кумица (1271 м) при с. Чудинци. Почти през средата на Чудинската планина минава Ломничка река и я дели на два дяла. Начало на Ломничка река е Гурбановска река (поток), която извира северно от връх Църна трава, на границата със Сърбия. Тече в дълбоко врязана долина. Тук, на десния скат, все още са останали букови гори, но намаляващи от продължаващата сеч. От североизточния склон на връх Арамлия извира Чудинска река, която в горното си течение се казва Прекощица. На височина 1200-1400 м билата са заравнени. Планиски и полупланински пасища. Преходно-континентален климат.
     През живописния пролом на р.Бистрица, която отделя Чудинската планина от Лисец планина, минава жп линията Кюстендил- Гюешево, в експлоатация от 1910 г.
    Чудинската планина е изградена в преобладаващата си част от метаморфни скали - гнайси, шисти, амфиболити, на места процепени от маломощни кварцови жили. Целият район е изключително беден на полезни изкопаеми. Има само няколко рудопроявления без стопанско значение. В землищата на Бобешино и Кутугерци се забелязват слаби проявления на олово, цинк, мед и графит.  Почвите са бедни - горски и канелни. Горите са смесени, по-рядко дъбови, на места има все още букови. Последните десетилетия - доста борови гори. Самозалесяващи се терени - масово обрастване с храсти. Водите намаляват. Домашните животни също. Селата обезлюдяват, някъде терените и старите черни пътища към махалите са трудно проходими.
     Рибата по р. Бистрица и р. Ломничка намалява. Намалява и животинският свят. Рядко се срещат диви зайци, сърни и лисици. Тук-таме има вълци. След премахване на "кльона" - телената ограда покрай границата, движението на дивите животни от Сърбия към България и обратно стана безпрепятствено. Увеличиха се дивите прасета. Напаст голяма. През последните 30-40 години се рамножават много и унищожават и малкото реколта, която местните хора отглеждат. Друга голяма беда през последните десетилетия е лишей. Гората поголовно е заразена. Сивозеленият лишей смъртоносно обхваща и овощните дървета.
    Най-голямото богатство на Чудинската планина е чистият въздух, богат на кислород, красивите изгледи. Тук никога не е имало промишлено замърсяване.

 

                                                                          Благой  Анастасов

   
© ALLROUNDER