АКТУАЛНО КЪМ 31.01.2023 г. ГЕОГРАФСКА ОБЛАСТ КАМЕНИЦА
/ 0
Details
- Details
- Category: Ни риба, ни рак
- Published on Friday, 10 February 2023 16:01
- Written by Благой Анастасов
- Hits: 42
Каменица е историческа, орографо-географска област в най-западната част на Югозападна България, Кюстендилска община. Има площ 240 км2. Обхваща част от планините Осогово, Чудинска , Лисец и цялата Каменишка котловина, която е с площ около 40 км2. Това е водосборният район на река Бистрица – от изворите и притоците ѝ до навлизането в землищата на кюстендилските полски села.
Каменица е с неравен, хълмист характер, заета е от разхвърляни планински хълмове, ридове, баири, бърда, хребети с гребеновиден планински изглед, ерозирани от планински рекички и долини.
Съвременните села, които обхваща Каменица, са 19: Гърляно, Ръсово, Раненци, Каменишка Скакавица, Гюешево, Преколница, Долно село /със село Бистрица/, Цървен дол, Коприва, Жеравино, Бобешино, Црешньово, Кутугерци, Церовица, Леска, Лисец, Дождевица, Кършалево. Включваме и село Гурбановци, което дълги години принадлежеше административно към кметство Кутугерци и община Долно село.
Каменица в 1866 г. е наброявала около 4800 души. Демографският връх /най-много жители/ е бил през 1934 г. – около 10 000 жители. Най-големи села са били: Раненци, 1934 г. – 1087 души; Долно село също през 1934 г. – 1009 души; Гюешево през 1946 г. – 1004 души; Преколница през 1910 г. – 974 души.
Едно от най-важните събития, случили се в Каменица е пускането на жп линията Кюстендил-Гюешево през 1910 г., с тенденция още тогава да продължи до Скопие и до Адриатическо море, което се е наричало Синьо море. Чакаме този коридор №8 113 години.
Накратко някои нови данни поотделно за всяко от селата към края на януари 2023 г.:
Гърляно. Целогодишно живеят около 110 души, от които 18-20 души роми. Ваканционното селище близо до шосето за Гюешево, на границата със землището на село Раненци, от 6-7 години функционира. Това са четири малки мотела, ресторант и два резервоара /малки басейнчета/ за пъстърва. В селото има малка кравеферма. В миналото в Гърляно не е имало черква. Изградената преди около 15 години черква в центъра на селото все още не е напълно изографисана и не е действаща, но в момента се придвижва завършването ѝ. В селото се купуват имоти и къщи, поради доброто географско и кръстопътно разположение, чистата река Бистрица и близостта на планината.
Ръсово. В селото целогодишно живеят 15 души. Землището има добро разположение – слънчево до залез, добри имоти в подножието на Лисец планина, покрай река Бистрица.
Раненци. Към посочената дата целогодишно живеят 50 души. Много махали, голяма територия на землището, добри имоти. Най-подходящото за живеене село в Каменица. Има купени и къщи и имоти от чужденци – засега двама души.
Каменишка Скакавица. Целогодишно живеят около 30 души. Нищо не се е променило през последните години.
Гюешево. Най-голямото в момента село в Каменица – около 170 души. Надеждите, че ще започне строителство за пускането на мечтания повече от 110 години жп коридор №8 все още са живи, но засега работата не започва. В централната част, около гарата, селото е благоустроено, улиците са асфалтирани. Действащи добре читалище и кметство. Две чуждестранни семейства са закупили къщи.
Преколница. От местните живеят 20 души. В Дома за социални грижи, в допълнително направената преходна сграда, са останали 16 жени. По-голямата част са преместени в с. Вратца.
Преди две години жителите на с. Преколница не искаха да се разделят с жените, пък жителите на с- Вратца протестираха и не ги искаха. Но въпросът бе решен справедливо.
Долно село. Постоянно живеещи са около 45 души, от тях 7-8 роми. В началото на август 2021 г, пожар в центъра на селото изпепели няколко къщи и засегна и просторната училищната сграда, която е от 1950 г. Покрай реките, в ливадите, съм виждал да пасат 15-20 коне и десетина юници, заградени с електропастири. Виждал съм такива и в землищата на други села в района – модерна работа…
Цървен дол. Нищо ново през последните години в това малко, обезлюдено напълно село. През лятото го посещават няколко души.
Коприва. Обезлюдено гранично село. През лятото, макар и рядко, се посещава от 5-6 възрастни хора.
Жеравино. Единственото село в района на три граници – между РБ, РСМ, РС. Напълно обезлюдено от няколко години. Преди епидемията от Covid-19 имаше някакво присъствие, поради организацията на Международната среща „Краище“ в края на август и Туристическата среща през октомври на Тройната пирамида на туристи от трите държави. Епидемията спря тези две събития, но има изгледи те да се възстановят.
Бобешино. Целогодишно живеят 11 души. Успешно провеждащата се Международна среща-събор на границата до черквата в последните три години, поради Covid-19 не се състоя. В Деня на обявяване на независимостта – 22.09., надявам се да се проведе пак.
Црешньово. Малко гранично село, напълно обезлюдено.
Кутугерци. От няколко години целогодишно живеят 6 души. През лятото на 2022 г. мечка унищожи 20 пчелни кошера в мах. Поповска.
Церовица. Към края на януари 2023 г. целогодишно живеят 10 души. От мах. Влаовци, баба Станка ще навърши след няколко месеца 100 години. Тя е прибрана от близките си в гр. Кюстендил.
Леска. Първото обезлюдено село в Каменица още преди десетина години. Малко село в Лисец планина. Към момента дори през лятото се посещава само от няколко души и то по пътя през село Лисец.
Лисец. От две години в селото целогодишно не живее никой. Въпреки подалпийския му характер, чудесните изгледи и чистият въздух обезлюдяването е факт.
Дождевица. Целогодишно живеят 4 души. Тези и още няколко, които посещават селото през лятото, използват пътя през с. Блатец.
Кършалево. Целогодишно не живее никой. Посещава се от 7-8 души, които ползват влака през по-топлите месеци.
Гурбановци. В това малко гранично планински село, в сърцето на Чудинска планина, целогодишно живее един човек.
Обобщавайки всичко до тук излиза, че към 31.01.2023 г. в Каменица целогодишно живеят около 474 души. Повечето от тях в селата покрай главния път Гърляно-Гюешево. От тези села има около 15 ученика, които се извозват с училищен автобус до гр. Кюстендил. Казвам около, защото това число често се изменя в рамките дори на месец. Някои си отиват от този свят, други се преместват в града, макар и рядко някои се завръщат и заживяват в селата. Има и само адресна регистрация, без да живеят, от „братята“ македонци.
Възприел съм термина „постоянно живеещи“ като по-точен за момента, независимо къде са регистрирани по лична карта или по избирателни списъци.
Засега административното обслужване на бивши жители и техни потомци за някои от селата се извършва от кметски наместници на села извън Каменица: за Леска, Лисец и Дождевица от кметския наместник на с. Радловци; за Кършалево – от кметския наместник на с. Мазарачево; за Гурбановци от кметския наместник на с. Ломница. Преди няколко дни разбрах, че възрастният кметски наместник на Долно село се е оттеглил и сменен с жена от с. Ръсово.
През последните няколко години доста жители от Каменица пък и от гр. Кюстендил, отиват да пазаруват хранителни стоки в гр. Крива паланка, тъй като някои цени там са по-ниски.
Дивите прасета и лишеите по дъбовата церова гора и по старите овошки продължават да са голяма напаст.
От 19 села в 7 няма нито един целогодишно живеещ. Това са: Цървен дол, Коприва, Жеравино, Црешньово, Леска, Лисец и Кършалево. Убеден съм, че Каменица няма да се обезлюди напълно, както се е случило два пъти в минали векове – в началото на турското робство и края на ХVII в.
Към българската държавност Каменица е от 837 г. при хан Пресиян. Дълготрайно сръбско управление имало от 1272 -1355 г.
Шосето за Македония ще се разшири. Покрай него ще има живот. Жп коридор №8 все някога ще се осъществи… Поддържането на линията, последната гара и жп митница са предпоставка да вярваме, въпреки проблемите, които имаме с част от македонските управници и местни хора.
Засега автобусна връзка от Кюстендил до Гюешево има няколко пъти дневно; до Бобешино – два пъти седмично; до с. Лисец – събота и неделя; до Церовица, през лятното часово време, в петък. Влакът всяка сряда, събота и неделя от две години се движи с „по-голяма“ скорост и от Кюстендил до Гюешево отива за 110 ч. /преди отиваше за 130 ч./ Личните коли са най-често използвания транспорт в района.
.„Обич и тъга“ – това за мене е най-краткото определения за родната ми Географска област „Каменица“. Ще завърша с един хумористичен афоризъм. Каменичанин обещава: „След сто години Гюешево град ще стане, жп коридор №8 ще открие, с влак през Скопие чак на Синьо море лице и задник ще умие.“
Благой Анастасов – пенсионер-краевед