Село Кутугерци, Кюстендилско
/ 6
Details
- Details
- Category: Ни риба, ни рак
- Published on Friday, 05 June 2015 15:55
- Written by Благой Анастасов
- Hits: 3620
Надморска височина при бившето училище и кметство 795 м, при църквата "Св. Яким" - 1170 м. Връх "Сама бука" - 1409 м - най-висока точка в землището.
Няма писмени сведения за първоначалното заселване на селото. То се споменава в регистъра на джелепкешаните от 1576-1577 г. под името Кутугерци. Името се свързва с разпространението на богомилството през средните векове по тези земи. Кутугери - на прабългарски означава просветени хора, жреци.
Селото се намира в северната част на географска област "Каменица". Разположено е в Чудинска планина, по левите южни склонове над р. Бистрица и левия й приток р. Коприва. На северозапад достига държавната граница с Р. Сърбия. Част от землището - района на Мачи баба - попада в Лисец планина. Тук е образуван т. нар. "груач" (срутище) във формата на каменна река от много стари гнайси, който е интересен от геологоисторическа гледна точка.
Кутугерци отстои на 22 км СЗ от Кюстендил по асфалтовия път през селата Гърляно и Долно село, а по жп линията - на 23 км.
Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.
Археолозите са установили и описали следните старини:
Праисторическо селище. Намира се на 1,27 км Ю-ЮИ от църквата, в местността "Долната падина", в мах. Цоцинци, на височина 890-900 м. Сега теренът е затревен и е овощна градина.
Тракийско и антично селище, некропол, оброк. Намира се на 1,1 км Ю-ЮИ от църквата, в местността "Чукарката", в мах. Цоцинци, на височина 915-925 м. Вероятно некрополът е свързан с предходното селище. На ливадата до крушата "Тамянуга" е оброчището "Св. Георги".
Късноантично селище и оброк. Намира се на 1,7 км ЮЗ от църквата, в местността "Рамняк", при Средна махала, на височина 1200-1250 м Тук се намира оброчището "Свети Йоан Билобер" (Еньовден). Според местно предание това е мястото на един от трите средновековни манастира, съществували в с. Кутугерци.
Средновековно селище. Намира се на 2,2 км южно от църквата, в местността "Селище", на височина 790-795 м. Разположено е върху речна тераса, на левия бряг на р. Бистрица, близо до кметството. Теренът е пресечен от жп линията Кюстендил-Гюешево.
Църква. Намира се в местността "Манастиро", източно от извора "Стублица", на височина 1170 м. Според местно предание тук се е намирал най-големият от трите средновековни манастира, съществували в землището на селото.
Като старина може да се спомене и Манастирския път. Според местни предания в землището на селото е имало три манастрира - филиали на големия Кривопаланешки манастир "Св. Йоаким Осоговски". Единият манастир е бил в местността "Стублица" ("Манастиро"), вторият - в сегашната Средна махала, а третият в местността "Телебушица", при мах. Каменски дол. От тези три манастира само този в м. "Стублица" е доказано, че е реално съществувал, докато за другите два, отстоящи на малко разстояние един от друг ( на около 2 км) няма сигурни доказателства за съществуването им. Този планински път, споменаван и до днес като Манастирски, продължавал на запад през селата Бобешино и Коприва и стигал до манастира "Св. Йоаким Осоговски" край Крива паланка.
Пътят през Средна махала по посока на Църна трава и на север към Сърбия все още носи името Врански път. По този път са се оттегляли гонените от официалната и религиозна власт богомили, а по-късно и други групи население, преследвани от турците. По него са се завръщали потомците към родните места на дедите си.
Гробището (1890-1911 г.) до жп кантона, спирка "Леска", също може да се нарече старина.
Селото е разпръснат тип селище на доста голяма територия със силно пресечен терен, процепен от няколко дълбоки дола от север към юг. Състои се от следните махали: Баба Янинци, Селище, Поповска (включващата четири подмахали - Цоцинци, Търновци, Долни Кюрчинци и Горни Кюрчинци), Славевци, Пейчовци, Средна махала (с няколко подмахали - Елинкина, Присоярци, Ковачевци, Табанци, Миленови, Рибчини или Мишеви), Каменски дол (Горен и Долен), Циганска махала, която в миналото е била най-голямата в Каменица - 7 къщи.
На най-висока кота е мах. Славевци - 1250 м, а на най-ниска - мах. Селище, в района на жп спирката - 790 м.
Брой население по години:
1866 - 70 1910 - 428 1956 - 324 2001 - 21
1880 - 249 1920 - 534 1965 - 156 2005 - 14
1892 - 349 1926 - 585 1975 - 104 2010 - 11
1900 - 424 1934 - 552 1985 - 66 2015 - 14
1905 - 441 1946 - 427 1992 - 43 2020 -
Заб. През 1866 г.жителите са толкова малко, тъй като част от махалите на селото тогава са били административно към Долно село или с. Церовица.
Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени живеещите постоянно (целогодишно) в селото, независимо колко са по статистическите данни и къде са по лична карта.
В село Кутугерци миграционните процеси са били по-слаби, в сравнение с други села от Каменица. Само няколко фамилии са се изселили.
В местни предания се споменава, че някога тук са живели "лятинци". Най-старите фамилии в селото са Цоцинци и Кюрчинци, заселили се тук около 1740 г., след последното обезлюдяване, което е станало в края на ХVІІ в.
От 1883 г. Кутугерци административно е към община Долно село. От 1952 г. е кметство към тази община, заедно със с. Гурбановци. Кметство е и към създадените селищни системи - Гюешевска и Гърлянска (1978-1983 г.,1983-1987 г.) От 1987 г. до 2007 г., пак със с. Гурбановци, е кметство към община Кюстендил. След 2007 г. кметството е закрито и селото е към кметство Долно село, община Кюстендил.
В края на турското робство близо пловината от къщите (30 от общо 71) са били кесимджийски, което наложило дълго след Освобождението хората да заплащат земите си, придобити по нечестен начин от турците, чрез Българска земеделска банка, по първоначална оценка от 1885 г. Трябвало е да заплатят сумата от 16 501 златни лв. Справедливо е било държавата да поеме този дълг, но тъй като не го е направила, процесът е продължил повече от 25 години, през които "длъжниците" все се надявали на опрощаване, а сумата нараствала от лихвите ...
Основен поминък в миналото са били земеделие и животновъдство. Поради трудностите с изхранването (на доста семейства зърното е стигало само до средата на зимата) и високите данъци, някои от мъжете са ходили на работа в София и Перник, Рилските водопроводи, дори и в Румъния. Други работят по подръжка на жп линията.
Развити са били домашните занаяти, имало доста хора с музикални наклонности - свирели на тамбура, гъдулка, гайда, кавал. Музиканти от циганската махала са свирели на тържества.
Църквата "Св. Яким" е изградена през 1905 година в местността "Стублица" ("Манастиро"). главно с дарения от местното население и околните села, събирани няколко години. На 16 август тук се провежда служба-курбан.
Починалите се погребват на три места - "Въртешка", "Вучи рид" и "Долно село".
Началното училище е открито през 1924 г., дотогава децата (главно момчета) са учили в Долно село, прогимназия чак в Гюешево, а от 1932 г. - в Долно село. Началното училище съществува до 1965 г. и е закрито, поради липса на деца.
През 1958 г. е образувано ТКЗС, заедно със селата Гурбановци и Леска, с основна дейност земеделие и животновъдство. Изградени са овчарник и обор. През 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или техните наследници. Земята е запустяла, овчарникът е разрушен, а оборът - продаден. Развъдиха се диви свине. Смесени гори. Лишеи обхващат старите овошки и церовата дъбова гора. Това означава екологично чиста природа. В мах. Поповска има дъб с обиколка на дънера 6,50 м, на възраст към 700 г. Вече изсъхнал (вж. сн.)
Дъбът: "Когато паднах под турско робство бях много млад, едва си спомням, но струва ми се около тридесетгодишен. Израснах, развих се много добре. Оцелявах при всички бури, ветрове, виелици, мраз и жега, войни... - никой не посегна на мен повече от шест века. Остарях много, започнах бавно-бавно да съхна, но все още живеех...до...март 2016 г., когато изгорях като факел от пожар, предизвикан, според местен жител, от наблизо минаващия електропровод /?/ Ето какво остана от мене - черни въглени и пепел..."
Селото с най-отдалечените махали и къщи, е електрифицирано през 1966 г. Махалите са водоснабдени със студена и пивка вода от местни водоизточници, през периода 1967-1968 г. Така например мах. Поповска е водоснабдена от извора "Стублица" (названието идва от славянската дума "стубл" - извор), намиращ се на височина 1185 м, сред вековна букова гора. В миналото са преобладавали смесени гори, впоследствие и борови.
Чешмата при мах. Цоцинци, непосредствено до асфалтовия път е от типа "топлик", което означава, че водата е целогодишно с постоянна температура (около 12о) - приятна за пиене и зиме, и лете.
Местните жители са използвали за поливане водите на Бистрица и Коприва. Докъм 1960 г. на р. Бистрица е имало две воденици-караджейки с по две витла. Разпространени са били диви животни като зайци, лисици, язовци, сърни, златки, белки. В реката, макар и ограничено, се въдели видри, рибата е била в изобилие, главно мряна, по-рядко клен и пъстърва. През последните десетилетия рибата чувствително намалява. Макар и рядко се среща вълк. Районът е периметър на ловни дружинки.
Пътища има до всички махали, напоследък неподдържани. През селото минава асфалтовият път от Долно село до с. Церовица. През лятото има автобусна връзка с Кюстендил само в петък. През селото минава жп линията Кюстендил-Гюешево, открита през 1910 г. Спирка "Кутугерци" е от 1956 г., а жп спирка "Леска", която е също в землището на с. Кутугерци - от 1972 г. До откриването на тези спирки хората са ходили или до гара "Долно село", или до спирка "Церовица". В миналото големите долове при порои са затлачвали линията.
В селото е имало местни лечители, които помагали при навехване, счупване на кости и различни заболявания, а също и акуширали. От 1912 до 2000 г. медицинското обслужване е извършвано от Здравната служба в Долно село. След това и в момента малкото останали възрастни хора се обслужват от личния лекар - с. Гърляно. На някои личният лекар е в Кюстендил. Стоматолог - също в града. При спешни случаи се вика "Бърза помощ". Ветеринарните услуги са частни.
Пощенските услуги са винаги от Пощенска станция - Долно село. Сега всички хора притежават телевизия и мобилни телефони.
В Кутугерци имало смесен магазин на жп спирката докъм 1998 г. От 1995 г. населението се обслужва със стоки от първа необходимост (главната, от които е хлябът) два пъти седмично (понеделник и петък) - и от Селкоопа, който изкупува макар и малкото количество мляко на ниски цени. От десетина години и частна фирма докарва стоки.
Непосредствено до училището (кметството) през 1949 г. е построен паметник на загиналите 30 души от селото във войните: 1912-1945 г. Тук на 6 септември, на поляната до паметника, от 2002 г. насам редовно се провежда възстановената войнишка служба в памет на загиналите, започнала още през 1925 г. и прекъсната за дълго време. Тя се посещава масово от местни и бивши жители, техни потомци и гости от съседни села и Кюстендил. Раздава се курбан. Отбелязва се и Съединението на България (1885 г.) На поляната се подреждат общи трапези, звучи музика, вият се хора (вж. сн.)
Доста махали са вече обезлюдени, къщите се рушат: Славевци, Пейчовци, Каменски дол, а Циганската махала едва личи къде е била.
В момента в селото постоянно живеят 14 души, през лятото временно се увеличават с около 15 души. Те обработват маломерни поливни площи за семейни нужди. Отглеждат 3 крави, 20 овце, 7 кози и един кон.
От десетина години в мах. Цоцинци се наблюдава слабо активизиране на много старо свлачище - засега само една къща е засегната и напукана.
Върхът "Мачи баба" и едноименната местност са свързани с вековна легенда за баба, измъчвана от турците, за да издаде водопровода на обсадената близка крепост "Градище", сетне окована в каца и търкулната надолу към долината на р. Бистрица. Тази легенда е поетично украсявана през вековете и е запазена до днес.
Чистият въздух, обогатен с кислород от изобилната листна маса на смесената гора, ухаещите билки правят престоя тук приятен и полезен. Панорамата, която се открива на изток и юг е необикновено красива: виждат се Лисец планина, цялата Каменишка котловина, а в далечината - високата част на Осоговската планина е със снежни петна до средата на юли. Всичко това добре се наблюдава от средните и високи части на с. Кутугерци.
Районът е подходящ за туризъм, примерно до църквата "Св. .Яким", където на 16 август се извършва служба-курбан,посветена на светеца. До най-високия в Чудинската планина връх Арамлия (1496 м) се стига от спирка Кутугерци, през Средна махала до с. Гурбановци и оттам за по-малко от час пеша се отива до върха. Може и с високо проходима кола по пътя Долно село-Кутугерци-Гурбановци.
Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София
Актуализация от автора - май 2015 г., Кюстендил.