Село Гърляно, Кюстендилско
/ 3
Details
- Details
- Category: Ни риба, ни рак
- Published on Friday, 05 June 2015 11:29
- Written by Благой Анастасов
- Hits: 4491
Надморска височина при кръстопътя 940 м.
Село Гърляно е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Гирлани (Гърляне, Гърлани). Съществува предположение, че е старо селище, възникнало като рударско във връзка с оловно-цинковите руди в Сребърно коло. Намира се в географска област Каменица, в полите на Осогово, главно по двата бряга на р. Бистрица, там където тя напуска ждрелото и навлиза в Каменишката котловина. Землището му обхваща и планинска част. Името на селото идва от това стеснено поречие (гърло) на реката, преди да напусне планината. Намира се на 12 км западно от гр. Кюстендил.
Досега установените и описани от археолозите старини са следните:
Античен рудодобив. Намира се на 7,6 км ЮЗ от кметството, при рудниците на находища "Руен" и "Шапка -1", на надм. в. 1520-1600 м. Открити са седем стари галерии (рупи) за добив на руда.
Античен рудодобив и рударско селище. Намира се на 6,4 км ЮЗ от кметството в местността "Сребърно коло", на десния бряг на р. Бистрица, при вливането на притока й Мала река, на вис. 1350-1360 м. Тук е имало видна, намерени са останки от претопено олово във формата на колело, откъдето носи името си. Открита е монета на Филип ІІ.
Могила. Намира се на 0,85 км източно от кметството в местността "Могилата", на вис. 985 м. Не е проучвана.
Антично селище. Намира се на 2,5 км ЮИ от кметството в местността "Градището", на левия бряг на р. Бистрица, на вис. 1100 -1150 м.
Укрепление. Намира се на 2,7 км ЮИ от кметството на десния бряг на р. Бистрица, на вис. 1150-1225. Вероятно е свързано с античното селище.
Късноантично укрепление и селище. Намира се на 2,7 км ЮИ от кметството в местността "Жлебо", на десния бряг на р. Бистрица, на вис. 1525-1625 м.
Късноантично укрепление. Намира се на 3,95 км от ЮЗ от кметството, в района на връх Кулата, на вис. 1725 - 1738 м.
Късносредновековно селище, църква, некропол, оброк. Намира се на 1,05 км ЮИ от кметството при Лъжовска мах., на височина 1000 м. Мястото е оброчище.
Селище. Намира се 1,5 км ЮИ от кметството в местността "Плавилото", на вис. 1020-1100 м., на левия бряг на р. Бистрица.
Село Гърляно, в сравнение с другите села в Каменица е едно от най-събраните - къщите са съсредоточени главно по поречието на р. Бистрица и кръстопътя. Основните махали са следните: Баовска, Лъжовска, Биковска, Балиндолска, Ресенска, Стругар, Джопарци, Рекалийска и още няколко подмахали.
Брой население по години:
1866 - 200 1910 - 374 1956 - 423 2001 - 214
1880 - 301 1920 - 402 1965 - 281 2005 - 180
1892 - 302 1926 - 394 1975 - 285 2010 - 170
1900 - 324 1934 - 427 1985 - 256 2015 - 130
1905 - 359 1946 - 411 1992 - 266 2020 -
Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо колко са по лична карта и по статистически данни.
Гърляно е кръстопътно село и се явява естествен център за движение на хора от Кюстендил за Гюешево и Македония, за Долно село, Кутугерци и с. Бобешино. То се намира на международния път София-Скопие. Има ежедневна, по няколко пъти на ден, автобусна връзка с Кюстендил и Гюешево и няколко дни седмично с Долно село. В миналото през с. Гърляно е минавал старият път Самоков-Кюстендил-Скопие.
Ето как през годините се е променяла административната принадлежност на селото: от 1883 г. е към Преколнишка община; от 1887 г. е община, включваща и селата Вратца и Ръсово; от 1889 г. е пак към Преколнишка община; от 1926 г. е кметство към Раненска община; кметство е и към образуваната през 1979 г. селищна система с център Гюешево; през 1983 г. селото става център на същата селищна система. През 1987 г. селищните системи са закрити - оттогава и в момента селото е кметство към община Кюстендил, сега с назначаван кметски наместник. Село Гърляно няма напълно обезлюдени махали, но има махали с временно пребиваващи само през летните месеци. Хубави земи пустеят и буренясват.
От около 25-30 г. в селото има заселени няколко християнски ромски семейства, потомци на цигани от каменишки села. Не знаят цигански език .
Жилищният фонд на селото през последните 50-60 години е значително обновен.
През 1927 година е открита ВЕЦ "Осогово", която е включена в националната електрическа мрежа. Селото е първото електрифицирано в областта Каменица през 1928 г. Водоснабдено е през 1967 г. В миналото са работили две тепавици, две дъскорезници, дарак, няколко воденици - 16 фамилии се занимавали с воденичарство. Сега няма нито една воденица. Имало е и мандра, фурна, някои се занимавали с каменоделство. Основният поминък на населението е земеделие и скотовъдство. През втората половина на ХХ в. част от населението на с. Гърляно работеха в Геоложки проучвания или МОК "Осогово" с добро заплащане, повечето на подземна работа при първа категория труд.
Училище - от 1886 г. съвместно със с. Ръсово. В труда си за Каменица (1935 г.), на стр. 131, Йордан Захариев отбелязва, че Гърляно е едно от селата, открили училище няколко години след Освобождението. През 1936 г. е открито самостоятелно училище до четвърти клас, което действа до 1991 г.
Читалището е основано през 1931 г. и продължава да развива дейност, макар населението да е малко и застаряващо.
Кредитна кооперация е имало от 1944 до 1955 г.
Гърляно има пощенска станция с телефонна централа, а също и дъждомерна станция. Медицинското обслужване се осъществява от личен лекар със седалище в селото. Той отговаря и за другите села в Каменица. Някои имат личен лекар в Кюстендил. Стоматолог в Кюстендил. При спешни случаи се вика Бърза помощ от Кюстендил. Ветеринарните услуги са частни и на повикване.
В селото не е имало църква - черкували се в църквата в с. Раненци. Сега се строи църквата "Св. Неделя" в центъра на селото. Корпусът е готов от няколко години, но не е довършена.
През осемдесетте години е изградена едноетажна админстративна сграда на МОК "Осогово", която е също приватизирана.
Река Бистрица е била благодат за жителите на с. Гърляно. Докъм 1960 г. е била пълна с пъстърва и мряна (по устни данни на Христо Илиев, роден в селото). Впоследствие е замърсена от минно-добивната промишленост. Но тази дейност е спряна в края на деветдесетте години и реката отново е бистра и чиста.
Колективизация (ТКЗС) е извършена през 1956. През 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или техните наследници. Но голяма част от обработваемата земя започва да пустее. Само част от нея се обработва от местни хора или се дава под аренда, главно за картофи. Има и насаждения на арония. Размножават се диви свине. Дъбовата церова гора и по-старите овошки, са заразени от лишеи. Младите овощки, които редовно се почистват и пръскат, не са толкова заразени.
Животновъдството е силно западнало. Още в началото на 90-те години е закрита бившата кравеферма и съпътстващите дейности и съоръжения. В момента се отглеждат около 70 крави, (от които 50 в една частна кравеферма, открита преди две години), няколко кози, 30 овце и 5 коня. Млякото се изкупува на ниски цени.. Има няколко частни камиона и трактора.
Съществува една електрическа моторна мелница, която рядко мели фураж.
Кллиматът е умерен, преходно-континентален. Близостта на планината Осогово е предпоставка за ранни есенни и късни пролетни слани и мъгли. Въпреки това, кръстопътното му местоположение, изчистената река и природните дадености го предопределят като най-желано селище за вилна зона и туризъм в Каменица. То е едно от селата с най-високи цени на къщи и имоти в района. От няколко години се строи ваканционно селище на границата със землището на с. Раненци с ресторант и рибарници за пъстърва. За съжаление комплексът още не е завършен и не функционира, но понякога пъстърва се продава.
В централната част на селото улиците са асфалтирани. Работят два смесени магазини. Функционира частно предприятие за кухненско оборудване. Продукцията е за вътрешния и външния пазар.
Асфалтов път води по долината на р. Бистрица чак да рудник "Руен" при водослива с р. Черна. За съжаление той е продаден като актив на МОК на частно лице и е недостъпен ?!!, от местността "Ливадата" нагоре към планината, за местни хора и туристи.
Общоселски събор правят на Гергьовден. По време на колективизацията беше Ден на животновъда. Тази година - неорганизиран добре, слабо посетен.
За любителите на природата и туристите ждрелото на р. Бистрица е интересно със скалните образувания "Влюбената двойка" (вж. сн.) , "Момини дупки" и др. (на около 2 км от селото), с които са свързани легенди. Има алпийски тип скали, подходящи за скално катерене. През горещите летни месеци доста младежи се разхлаждат в бистрите и красиви вирчета и се любуват на отвесните, причудливо насечени скални откоси.
Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София
Актуализация от автора - май 2015 г., Кюстендил.