ОТИ СЕ ПОТИ

User Rating:  / 1

Details

Category: izkustvo

Published on Friday, 27 June 2014 22:18

Hits: 2588

     Истината е, че никой не иска да се поти. От времето на Възраждането българинът предпочита друг вид страдания – всичко друго, само без потене. Така, без да  знае - подсъзнателно той  стои замечтан за кучешки живот или поне възприема своя като такъв. Казвам „подсъзнателно”, защото онези, които знаят са малцина, болшинството няма представа, че дори и да искат, кучетата не могат да се потят. В края на краищата всички разбират за какво иде реч. Човешката психика е устроена да иска неща, за които дори не предполага, че съществуват, и по-важно,  именно по тях, е най-сведуща.

    Всъщност кучетата наистина не се потят. Не казвам, че ако Бог ни бе създал да се охлаждаме чрез езика, щеше да е по-добре, защото тогава щяхме да си падем по плезенето. Никой не изгаря от желание да влезе в некоя чакалнята и там да го посрещнат  няколкостотин изплезени индивида с различен пол, възраст и раса. От друга страна е сигурно, че ако някой мастит социолог направи проучване относно предимствата на плезенето, то ще удари потенето в земята. Просто защото плезенето може да изглежда  странно, но в него може  да открием дори нещо аристократично. Спомнете си знаменитото плезене  на  Айнщайн, Миг Джагър, Анди Уорхол. Докато потенето,  във всички  случаи,  си остава селска изцепка. Нещо повече, докато лошият дъх действа само фронтално,  неприятните миризми от  потенето  действат  като хлор на  бойно  поле. 

     Е, ако трябва да сме честни и потенето също може да събере известна подкрепа - достатъчна, за да преодолее „четири процентовата бариера”. Но у нас, тази бариера може да  бъде преодоляна от когото и да е, за  каквото и да е. Само два примера: станалите класически  дисциплини „плюене  срещу  вятъра” и съответно – „пикаене срещу  вятъра”. Ако има нещо в „тази държава”,  на  което всички вкупом се кефят, това са ниските бариери и  единствено пълната им липса би  предизвикала  повече положителни емоции. Търпение, и този ден ще  дойде.

    Лошото е, че както за всяко нещо, и за потенето, учените имат съвършено различно обяснение. Било жизнено важно, човек би умрял, ако не се поти в  продължение на шест секунди - дрън-дрън. Науката не преде пред уплашените граждани, които продължават да не искат да се потят, а въпреки това го  правят, и ако мислите, че  продължават само, защото са  осъзнали, колко  здравословно е то, дълбоко  се  лъжете.  На кой му пука, че човекът ще умре за  шест секунди бе – повярвайте, познавам такива,  които умряха за четири,  следствие потене. И да  попитаме тия  „учени” знаят ли, че когато умира, човек се поти. Само искам да  кажа, учените да не пробутват разни непроверени факти. Животът винаги разполага с повече съкрушителни аргументи.  Видях с очите си пич,  който изяде четири стъклени чаши, докато един учен обясняваше, че чешкият кристал бил напълно несмилаем и нещастникът щял да  умре  следващия  половин час. Обаче човекът си е  жив и  здрав, просто бе намерил  начин  да  смиля  стъклен кристал.

     Защо неприязънта към потенето е толкова естествена?

   Преди всичко, защото е породена от тясната връзка с чисто житейското и за  съжаление непреодолимо неудобство, породено от труда. Както добре знаем, той е едно от великите човешки страдания. И пак науката е  длъжник  на  човечеството. На времето Дарвин бил казал, че трудът е превърнал маймуната в човек, и днес,  всички повтарят като  папагали, без да зебележат, че само за  сто  години, трудът превърна милиарди хора в маймуни.

   Трудът и потта са скачени съдове. Затова не бива да натякваме, че в него виждате ли  има нещо креативно. Все пак мъдростта, че „от виното се хубавее, а от трудът се гърбавее”  и че  „юнак пие вино, а ахмак копа лозе” не са паднали от небето. В края на краищата, дори само мисълта за труда предизвиква потене и съпътствуващите го нелицеприятни  процеси.

    Всъщност и неприятностите идват обилно поляти с пот. Хората дори си имат израз за това – „в собствен сос”. Никой не иска да се пържи в него, още едно доказателство, че потенето не е просто досаден физиологически проблем, а преди всичко – психологически. Когато някой с тревога попита „оти се поти”, той със сигурност визира именно някоя досадна неприятност, която може да  улови примитивният мозък– дори онзи, за който бихме казали, че е напълно лишен от психотроника.

    Няма да е лошо държавата да внесе малко ред в тази материя. Първо, не може всичко живо – иска, не иска, да се поти. Да го направим, както е  в  белите  държави - ако искаш се потиш, ако не искаш - не. Малко по-демократично, моля. Стига с тоя комунизъм, където всичко е задължително. Трябват стимули за по-добър живот. Трябва нормативно да се уреди въпросът с потенето и да се разграничи принудителното от доброволното потене.

   От друга  страна обществото трябва да има гаранции, че ония, които са  решили  да  се  потят няма да злоупотребяват с права. С две думи - първо поощряваме, после – санкционираме. Толкова е просто. Искаш да се потиш безконтролно - нема проблем – плащаш си. Ние от ППП /Партия против потенето/ сме за плосък данък за НЕпотенето и прогресивен за ПОтенето. За второто, ако щете дори данък богатство. Така де, така и така търпим около себе си потни елементи, поне държавата да вземе своето. Толкова  дупки  в  бюджета,  а  ние  изпускаме нещо, което е неизчерпаемо като руския  газ.

      Мен ако питате, най-яко требва да се плаща за потенето при секс. Първо защото то превръща този толкова красив акт в животински, и второ, сексът губи платоничното и духовното; и най-накрая, но  не  по  важност – това, че се потиш, не те прави по-голем мъж. Сексът поначало страда от прекомерен излишък на секрети. Повече не са необходими, още повече, потта не е вода, както биха си помислили по-простите, а 90% - секрет, при това напълно излишен. Както всички сме обединени срещу потенето при пеене, така  трябва да се  обединим и срещу  потенето при секс. Интересно,  някои  неправителствени  организации се  обединиха дори срещу самия  секс и защо не са така единни, когато става дума за потене? В секса също трябва да има ред, ако щете, и естетика. Да  сте  чули някой да  ви  е  говорил за  екстетиката на  секуалния  акт, моля? Необходим е нов подход. Крайно време е да се разбере, че и потенето, и секса и каквото  там  се  сетите, не е някакъв  юруш, където всеки е свободен да прави каквото си иска.

     Когато питате някого  „оти се поти” просто трябва да се сетите - оти  живее  като  куче, мисли колкото куче, а твърди, че човек, а вие самите не можете да  решите,  какво  точно  виждате.        Авторът моли за извинение  всички  засегнати  кучета.