Каменишка котловина

User Rating:  / 0
PoorBest 
Details

     Намира се в западната част на Югозападна България. Тя е част от географската област Каменица, Кюстендилско. Каменишката котловина е една от най-високите котловини в страната. Средна надморска височина 940 м, има площ около 40 км2. Простира се непосредствено на север от Осогово с граници: от местността Дервент на югозапад в подножието на най-северните стръмни склонове на Осогово (този дял на планината се казва Добращица), до р. Лебница при с. Гюешево. Оттук на север-североизток обхващаме цялата долина на р. Лебница, чак до водослива й с  р. Бистрица, източно от черквата на с. Долно село. След това - югоизточно по подножието на Лисец  планина отиваме пак на Дервент, включвайки долината на р. Бистрица в тази й част. В тези си граници Каменишката котловина представлява разностранен триъгълник, в границите на който се включват основната част от землищата на селата: Гърляно, Ръсово, Раненци, Каменичка Скакавица, Гюешево, Преколница (източните части), Долно село (източно от жп линията).
     Преди 35-34 милиона години (през палеогена) тук е имало голямо сладководно езеро, което по-късно се е разширило на юг и север и се е превърнало в плитко море. Следствие на вулканска и тектонска дейност, преди 33,5-31,5 милиона години и образуването на Бистришката долина, постепенно морето става пак езеро, подхранвано от високите осоговски части и оттичащо се през долината. Котловината се осушава и остава с изменящ се релеф. Оформянето й продължава през неогена (преди 25-1,5 милиона години). Съвременният й вид се оформя през кватернера (холоцен) т.е. преди 100 хиляди години до днес.
     Самата Каменишка котловина в орографско отношение има неравен характер. Тук се издигат няколко възвишения: Ротец с в. Големи връх (1036 м) при Каменичка Скакавица; две при с. Ранинци (988 м и 962 м); Планиница между Раненци и Долно село, с най-висока точка 870 м. На север от Планиница има едно малко Долноселско поле, по-ниско от другите със средна височина 810-820 м. В северния край на
това поле, при водослива на реките Бистрица и Лебница, е най-ниската точка (800м) на Каменишката котловина.
     Оформянето на котловината започва през стария терциер и продължава през неогена (плиоцена) и кватернера. Има хълмисто дъно и стръмни оградни планински склонове. Натрупване на алувиално-дилувиалн наслаги, особено по
долината на р. Бистрица: пясъчници, конгломерати, алевролити. В подножието на Осогово, по цялото протежение от Кюстендил, покрай Дервент до митницата на с. Гюешево и към Македония, минава Кюстендилският разлом - потенциално опасна зона за земетресения. Но... Спокойно! Последното катастрофално земетресение е било през 1641 г. Възможно е стотици години да няма...     
     През котловината минават с долното си течение извиращите от Добращенския дял на Осогово рекички Дрезга, Каменчица, Ръжча и още няколко по-маловодни и по-къси потока. В подножието на планината всички те в миналото са образували поройни конуси, които са заглъхнали. Върху тях са построени къщи, има обработваеми площи и овощни градини.
     Преходно-континентален климат. Канелени горски, дилувиални и алувиални почви. В миналото - развито животновъдство, сега силно намаляло. През последните две десетилетия земеделието е също ограничено. Овощарство - западнало. Опити за отглеждане на арония в Гърляно и Раненци. Най-добрите земи се дават под аренда за производство главно на картофи с машинна обработка. Поради близостта на Осогово, тук често падат  слани - ранна есен и късна пролет. Има дни с мъгли, макар и по-рядко в сравнение с Кюстендилската котловина.
     Пътищата са добре развити. Първокласен път Кюстендил-Гюешево-Скопие. Асфалтирани второстепенни пътища до Преколница и Долно село. До всички махали водят черни пътища, засега все още проходими, но постепенно обрастват.
     Административно всички села са към Кюстендилска община с назначавани кметски наместници. Всички села са водоснабдени. Електрифицирани: първо още през 1928 г. Гърляно, скоро след построяване на ВЕЦ в селото; останалите села - доста по късно (от 1946 до 1959 г.)

 

                                                                             Благой  Анастасов

   
© ALLROUNDER