Село Кършалево, Кюстендилско

User Rating:  / 2
PoorBest 
Details

   Надморска височина при жп спирката 680 м, махала Паунова - 780-860 м, при църквата - 1056 м.

   Няма точни писмени сведения за първоначалното заселване на селото. По устни данни то е съществувало в първата половина на ХVІІІ в. Намира се в североизточната част на географска област Каменица. Орографски и хидрографски принадлежи към нея, но не е типично каменишко село. Административната му принадлежност, транспортната връзка, пощенските и медицински услуги, прогимназиалното образование винаги са били към селата Соволяно и Ломница, които са извън Каменица. Разположено е в Чудинска планина, по левия южен долинен склон на р. Бистрица - ЮИ от връх Излак (1105 м). Малка част (6 къщи) и общоселски гори са по десния склон на р. Бистрица в Лисец планина.

   Името на селото идва от думата "кършаль", което означава каменисто място, което се рони, кърши се, сипей. През землището на селото минава жп линията Кюстендил-Гюешево, открита през лятото на 1910 г. Тогава тук спирка не е открита и местните хора са хващали влака или от спирка Церовица, или от Мазарачево. Спирка "Кършалево" съществува от 1948 г. и е на 15 км от Кюстендил.

   Селото отстои СЗ от Кюстендил на 19 км, по пътя през селата Соволяно и Мазарачево, мах. Църна река.

   Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

   Установените и описани старини от археолозите са:

   Антично селище и некропол. Намира се на 425 м западно от гробището, в местността "Църквище" при Паунова махала, на височина 775-800 м. По терена са открити оскъдни фрагменти  битова керамика от античната епоха.

   Селище. Намира се на 125 м южно от гробището, в местността "Селище", на височина 700-775 м,  върху склон с южно изложение. Смята се, че тук се е намирало първоначалното село, което след разрастването си се е разселило по днешните махали.

   Църква и оброк. Намира се на 150 м СЗ от гробището, в местността "Мацин камък" при Паунова махала, на височина 815 м. Върху струпване от камъни и пръст е поставен античен жертвеник, с височина 1,45 м. Струпването е вероятно развалини от църква. Мястото е оброчище "Илинден".

   Църква. Намира се на 1650 м СЗ от гробището. Разположена е върху било на рид, на височина 1056 м. Църквата "Св. Атанасий" е строена през 1923 г., от западната страна теренът е задигнат, вероятно от развалини на по-старата сграда.

   Кършалево е селище от разпръснат тип. Махалите са: Шипци, Кръстовци, Маджови, Дедо Станкови, Пауновска, Колевци, Дедо Стоянови, Пилищарска, Шарьовска, Торячка, Босачка - всички на левия склон и Илиини - на десния склон. Има и няколко подмахали с названия на разселили се фамилии.

   Административната принадлежност на Кършалево е както следва:

   От 1883 г. до 1934 г. е към Ломнишка община; от 1934г. до 1946 г. - към община Долно Уйно; от 1946 г. до 1958 г. е отново към Ломнишка община; от 1958 г. до 1961 г. към община Драговищица; от 1961 г. до 1978 г. пак към община Долно Уйно; от 1978 г. е към Селищна система Драговищица. След закриването на селищните системи през 1987 г. всички села от нея отиват към община Кюстендил. В момента с. Кършалево се обслужва от кмета на с. Соволяно.

 

                                     Брой население по години:

 

            1866 -   83          1910 - 297          1956 - 289          2001 -  15

            1880 - 154          1920 - 311          1965 - 156          2005 -    8

            1892 - 175          1926 - 344          1975 -   83          2010 -    7

            1990 - 250          1934 - 382          1985 -   47          2015 -    1

            1905 - 254          1946 - 370          1992 -   43          2020 -

 

   Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо от статистическите данни и къде са по лична карта.

   През различни периоди някои от семействата са се изселвали, главно в Северна България, като са търсили по-добри места за живеене по-често в Тузлука и Шуменско.

   Освобождението (1878 г.) заварва селото изцяло кесимджийско. Всичките 23 къщи са дължали общо 9880 златни лв, по първоначални оценки от 1885 г., които е трябвало да платят, чрез Българска земеделска банка, на турските "собственици", които всъщност са заграбили селските имоти през последните десетилетия от робството. Това е продължило повече от 25 години, тъй като бедните хора се надявали, че държавата ще им опрости  дълга, а сумата нараствала от лихвите.

   В селото е имало три воденици, развити са били домашни занаяти. Преди няколко десетилетия е имало шивач, ковач, дърводелец. Главният поминък е бил  земеделие и животновъдство. Гората по десния бряг на р. Бистрица е смесена, като има и съвсем малко бук, което не е характерно за тези ниски височини.Тя също е влизала в поминъка на хората. При пресечения терен и бедните почви не са могли да се изхранват със собствено производство. Някои мъже са отивали на работа в София, Кюстендил и Перник, за да припечелят за най-главното - брашно за хляб.

   Начално училище е открито през 1902 г. в махала Паунова. След това децата са учили  в прогимназиите в Ломница или Соволяно, където за децата от далечните махали е имало и пансион. Тези, които са живеели по-близо до жп спирката са отивали на училище в Соволяно. Тогава е имало влак всеки ден - сутрин и следобед за Кюстендил, обед и вечер за Гюешево, за разлика от днес, когато пътува три пъти седмично - сряда, събота и неделя. Училището в Кършалено не съществува почти от 50 години, поради липса на деца.

   ТКЗС е образувано през 1958 г., с център Ломница, в което влизат Ломница, Кършалево, Чудинци, Ивановци, Режинци. След промените през 1991-1992 г. последва ликвидация, земята е върната на бившите собственици или на техните наследници. Следва пълно запустяване и обезлюдяване.

   Кършалево е електрифицирано през 1971 г., махалите са водоснабдени  от местни водоизточници през 1970-1971 г.

   Магазин е открит през 1955 г. и функционира до 1991 г.

   Допреди 40-50 г. са отглеждали доста домашни животни, които са унищожавали храсталаци и треви. При дъждове, това е спомагало за образуване на начални поточета и за свличане на обработваема почва от нивите. При обилни валежи и линията е била затлачвана от доловете. От десетилетия животните намаляват. Много от пътищата са обрасли и затревени. Някои терени са залесени и самозалесени. Няма порои и свличания. Смесени гори. Лишей е заразил церовата дъбова гора и старите овощни дървета, а дивите прасета се размножават на воля. Районът е екологично чист.

   Медицинското обслужване е било от Медицински пункт - с. Ломница.

Викали са Бърза помощ от Кюстендил, но при тежки зимни условия това е невъзможно.  На лекар са ходили в Кюстендил с влака.

   С оглед на местоположението си, с. Кършалево ще бъде най-засегнато от евентуално спиране на влака. Няма автобусна връзка, няма асфалтов път.   Единствената надежда на малкото хора, които пребивават през лятото е влакът.

   Към средата на 2015 г. в селото (мах. Колевци) постоянно живее един възрастен човек- 91-годишния Цветан Тасев. През лятото временно отиват около десетина души. Те обработват маломерни поливни площи за лично ползване. Домашни животни не отглеждат. Частна кола, един път седмично докарва продукти от първа необходимост по черен път през Мазарачево-Църна река-Кършалево. Докато преди 5-6 години все пак е имало повече хора, сега колата докарва на възрастния човек хляба до самата му къща (по устни данни на Димитър Янчев). Каква социална придобивка! Но обезлюдяването е пълно.

   Общоселски събор с курбан се провежда на Кръстовден при църквата.

 

 

    юни 2015 г., Кюстендил                                             Благой Анастасов - краевед

   
© ALLROUNDER