Село Дождевица, Кюстендилко

User Rating:  / 1
PoorBest 
Details

Надморска височина при църквата 930 м, махалите - от 880 м до 1040 м.

   Дождевица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Дъждевица.

   Намира се в СИ част на географска област Каменица, в северните склонове на Лисец планина, главно по десния склон на малката едноименна река Дождевска. Орографски и хидрографски принадлежи към Каменица, но не е типично каменишко село. Административната му принадлежност, транспортната връзка, пощенските и медицински услуги, прогимназиалното образование винаги са били към села извън Каменица (Блатец, Радловци, Соволяно).

   Името на селото произхожда от дъждовник, често срещащ се тук, поради местоположението на селото - тук често вали дъжд.

   Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

   Отстои на 16 км СЗ от Кюстендил по пътя през с. Блатец и на 19 км по жп линията. От жп спирка "Дождевица" до централните махали на селото има 3 км черен път, достъпен само пеша.

   Установените и описани от археолозите старини са следните:

   Праисторическо и късносредновековно селище. Намират се на 0,2 км СИ от църквата, на височина 880-950 м, между Китанова и Тодорова махала.

   Могила. Намира се на 0,07 км Ю-ЮИ  от църквата, в местността "Дабье", на височина 925-930 м. Могилата е с диаметър около 30 м и запазена височина 1 м.

   Градище. Намира се на 1,2 км СЗ от църквата в местността "Градище", в северния край на "Дълги рид", на височина 1015-1019 м. Достъпно е от юг, има отлична видимост към долината на р. Бистрица. Вероятно е от късната античност.

   Църква и оброк. Намира се в местността "Дабье", непосредствено до църквата "Св. Богородица", на надморска височина 925-930 м. Между новата църква (строена 1926 г.) и развалините на училищната сграда личат основи на малка църква. Теренът е силно затревен.

   Дождевица е село от ръзпръснат тип с осем махали и няколко подмахали: Доларска, Китанова, Карадачка, Памукчийска, Тодорова, Кундачка, Дедо Стоичкова, Радулинска. Махалите не са отдалечени много една от друга, в сравнение с други села в района.

   Около 20 семейства са се изселили след Освобождението - главно в Шуменско и Кюстендил.

                                          Брой население по години:

 

                     1866 - 201      1910 - 299          1956 - 212          2001 -  22

                     1880 - 204      1920 - 286          1965 -   55          2005 -  14

                     1892 - 206      1926 - 323          1975 -   39          2010 -  12

                     1900 - 260      1934 - 347          1985 -   22          2015 -    3

                     1905 - 260      1946 - 295          1992 -   21          2020 -

   Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо от статистическите  данни и къде са по лична карта.

   Преди Освобождението селото е било кесимджийско. Всяка година е определяно количеството на кесима, според големината на "господарската" земя, която са обработвали. Обикновено е трябвало да дадат на бея за земята: 50 кутли жито (1 кутел е 25 кг), 5 стари оки масло, по сто дъбови колци за лозето на агата,  по четири товара дъбови дърва, по 100 оки въглища, по няколко дни ангария безплатно на господарския чифлик в полето (по Йордан Захариев). По първоначални оценки от 1885 г. е трябвало, чрез Българска земеделска банка, да изплатят  9719 златни лева на бея, отнел им имотите през последните десетилетия на робството. Неволите по изплащането на този несправедлив дълг е  продължил повече от 25 години, тъй като българската държава не е опростила дълга на бедните селяни, а сумата нарствала от лихвите.

   Главният поминък в миналото е било земеделие и скотовъдство - доходите са били ниски. Някои мъже са търсили препитание в София, Перник и Кюстендил, други правят и продават дървени въглища в Кюстендил - имали са достатъчно гори, главно дъбови.

   Административната принадлежност е както следва: От 1883 г. към Лозненска община; от 1923 г. към Блатечка община; от 1934 г. към община Соволяно; от 1952 г. пак към Блатечка община; от 1977 г. към Селищна система-Кюстендил; от 1978 г. към Селищна система - Драговищица. След 1987 г. и в момента -  към кметство Блатец, община Кюстендил. Обслужва ги кметският наместник на с. Радловци.

   В миналото са имали две воденици - една на р. Дождевска, друга на р. Бистрица.

   Бедно село. Докъм 1930 г. част от къщите все още са били покрити със слама.

   Училище имат от 1881 г. до 1906 г в частни къщи. От 1906 г. до 1924 г. начално обучение се е извършвало в училище общо за трите съседни села - Дождевица, Блатец и Лисец. След опожаряването на училището по невнимание, е построена собствена училищна сграда през 1928 г. Тя функционира до 1958 г. Прогимназия са учили в Соволяно, където е имало пансион.

   Църквата "Св. Богородица" е от 1926 г. Не се поддържа...

   ТКЗС е образувано през 1958 г. През 1991 -1992 г. земята е върната на бившите собственици или на техните наследници. Следва характерното за всички планински и полупланински села в района още по-бързо обезлюдяване, пустеещи земи, рушащи се стопански сгради, бурени по пътищатга, изоставени къщи и дворове.

   Електрифицирано  през 1969 г., водоснабдено през 1975 г.

   Издигнат е паметник на загиналите във войните 1912-1918 г., 1944-1945 г.

   Автобусна връзка с. Кюстендил само в събота с автобуса до с. Лисец.

   Към средата на 2015 година целогодишно в селото живеят трима, през лятото временно пребивават още няколко души, които обработват маломерни градини. Отглеждат няколко кози. С кола два пъти седмично се докарват продукти. Повечето махали са обезлюдени. През лятото и есента ухае на билки.

   Медицинското обслужване в миналото е извършвано от Медицински пункт - с Блатец, в момента малкото възрастни хора имат личен лекар и стоматолог Кюстендил.  Ветеринарните услуги  са частни. Пощенски услуги - от с. Соволяно.

   Прави се  Общоселски събор на 6 септември.

   Дивите свине се множат, а лишеи заразяват дъбови (церови) гори  и стари овошки.

 

 

   юни  2015 г., Кюстендил                                                Благой Анастасов - краевед

   
© ALLROUNDER