Село Лисец, Кюстендилско

User Rating:  / 0
PoorBest 
Details

Надморска височина при църквата 1105 м. По-голямата част от махалите са по наклонени терени от 1100 м до 1200 м. Чавките е махалата на най-голямата надморска височина (1380 м) в цялата Географска област Каменица.

    Намира се на  17 км СЗ от Кюстендил.

   Липсват писмени сведения за първоначалното възникване на селото.

   В миналото селото е носило и името Полски Лисец, за разлика от едноименното малко селце в Кюстендилското Краище, останало в Сърбия. Името на селото идва от оголения (лис) връх Връшник.

   Планинско село. Намира се  в източната част на географска област Каменица, в центъра на Лисец планина, северно от най-високия й връх Връшник (1500 м), по склоновете на горното течение на Лисецки поток (Лесковска река). Селото не е типично каменишко. Административната му принадлежност, транспортната връзка, пощенски и медицински услуги, прогимназиално образование винаги са били към села извън Каменица (Блатец, Радловци, Соволяно). Лисечани казват: "Ние не сме каменичане, тука нема камънье, има гори, пасища, студена вода, в Лисец планина сме..." Отнасяме го към Каменица, тъй като орографски и хидрографски принадлежи към нея.

   Преобладават смесени гори - бор, дъб, бук,  има тучни пасища и студени пивки води. Климатът е умерен, преходно-континентален, с планински характер. Ветрове духат от всички посоки. 

   Установените и описани старини от археолозите са малко.

   Късноантично селище. Намира се на 0,075 км ЮИ от църквата, на височина 1105 -1120 м. Открити са следи от ломени камени, строителна керамика и силно фрагментирана битова керамика. Теренът е затревен.

   Могила. Намира се на 1,92 км ЮЗ от църквата в местността "Конярник", на височина 1237 м. Запазена е височина от около 1,10 м.

   Село Лисец е разпръснат тип селище от доста махали, групирани основно в две  - Горна и Долна. Към Горна мах. са: Чавките, Алексинци, Дедо Пешови, Бръндарците, Босилкините, Дедо Гогови, Миленкови, Никови. Към Долна махала са: мах. Гопи, Беговци, Цветковци, Вукарци, Кърджалии, Воденичарците, Лучанска мах., Митревци, Стоянови, Костурци, Циганска махала. Изброените махали са съществували в този брой преди 50 години. Сега са обезлюдени, с изключение на махалата до църквата.

   Още в края на ХІХ и началото на ХХ век има изселени семейства в Шуменско, по-късно и в Кюстендил.

 

                                      Брой население по години:

 

             1866 - 100          1910 - 326          1956 - 195          2001 -  16

             1880 - 229          1920 - 330          1965 -   65          2005  -   9

             1892 - 246          1926 - 328          1975 -   20          2010  -   6

             1900 - 271          1934 - 334          1985 -   14          2015 -    3

             1905 - 298          1946 - 302          1992 -   18          2020 -

 

   Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо от статистическите данни и къде са по лична карта.

   Освобождението заварва 25 къщи от общо 31 като кесимджийски. По първоначални оценки от 1885 г.е трябвало да изплатят чрез Българска земеделска банка на турския бей 17 802 златни лв., за да възстановят собствеността на имота си, отнет им от бея през последните десетилетия на робството. Този процес е продължил повече от 25 години, тъй като държавата не е поела този дълг, а населението е било много бедно. През това време  сумата нараствала от лихвите.

   Административната принадлежност на  с. Лисец е както следва: От 1883 г. е към Лозненска община; от 1923 г. - към община, с. Блатец; от 1934 г. към община, с. Соволяно;  от 1952 г. - пак към община Блатец; от 1977 г. - към Селищна система - Кюстендил; от 1978 г. - към Селищна система - Драговищица; от 1987 година и в момента е към кметство Блатец, община Кюстендил. Обслужва се от кметският наместник на с  Радловци два пъти седмично.

   В миналото поминъкът е повече скотовъдство, по-малко земеделие. Някои са добивали дървени въглища. Преди около 50 години е имало една воденица, която не е работила през летните месеци, поради малкото вода...

  От 1901 г. са се водили учебни занимания в частни сгради. През 1906 г. в с. Блатец се открива обща училищна сграда за обучение на децата от трите съседни села - Лисец, Дождевица и Блатец. По невнимание сградата е опожарена през 1924 г. През 1927 година трите села си построяват самостоятелни училищни сгради за първоначално обучение. Училището в с. Лисец е закрито през 1965 г., поради липса на деца. Прогимназия са учили в с. Соволяно, където е имало и пансион.

   През 1910 г. е построена църквата "Св. Илия".

   През 1928 г. е открита мандра, съществувала до август 1944 г.

   На 17 юни 1944 г., в 1145 ч., във въздушен бой между български изтребители и американски бомбардировач, последният е свален и пада в землището на с. Лисец. От екипажа на сваления самолет загиват 6 души, оцеляват катапултирали 4 души. (в-к "Пауталия", бр. 45, 1999 г.)

   Издигнат е паметник на загиналите от селото във войните.

   През 1956 г. е образувано ТКЗС. През 1991 - 1992 г. земята се връща на бившите собственици или техните наследници, планинските земи запустяват, самозалесяват се и обрастват с храсталаци.

   Електрифицирано е през 1970 г., водоснабдено с вода от местни водоизточници през 1976 г.

   В момента има автобусна връзка с Кюстендил в събота, по асфалтов път.

   Към средата на 2015 г. в селото целогодишно живеят 3 души, през лятото се увеличават с още няколко. Обработват маломерни площи-градинки, близо до къщите си. Отглеждат около 100 овце.. Дивите животни намаляват, като се изключат дивите свине, които нанасят вреди.  Лишеи са заразили клоните на старите овошки и церовата дъбова гора. Районът е екологично чист.

   Пощенското обслужване в миналото и сега е от пощата в с. Соволяно.

   Медицинското обслужване в миналото е от Медицински пункт - с. Блатец. В момента малкото възрастни хора имат лични лекари в Кюстендил.

   Ветеринарните услуги са частни и на повикване.

   Кола снабдява с основни продукти малкото хора два пъти седмично.

   Общоселски събор на Илинден. През последните години посещението е по-слабо.  Смесени гори, сред които и бук, чист въздух и сочни зелени треви и пасища - районът ухае на билки. С местоположението си, своя подалпийски характер,  с изворната букова вода, селото и близкия до него връх Връшник представляват туристически интерес. До селото се отива с кола и оттам до върха пеша за около малко повече от час. Подходящо място за отдих, стига някой предприемач да построи  хижа или почивна станция. Приятно  прекарване!

     юни 2015 г. , Кюстендил                                            Благой Анастасов - краевед

   
© ALLROUNDER