Село Коприва, Кюстендилско

User Rating:  / 1
PoorBest 
Details

   Надморска височина 960 м при бившето училище в Пащерска махала. Височина на махалите от 950 до 1100 м  (при махала Нешовска).

   До 1878 г. махалите на с. Коприва са част от с. Тръново  (сега на територията на Р. Македония), което е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г., под името Тръновци.

   Селото е в западната част на географска област Каменица. Отстои на 30 км ( през Гърляно, Долно село, Бобешино) западно от Кюстендил. Разположено е по склоновете на водосборния басейн на р. Коприва, на СИ от граничния гребен. Само Нешовска махала е по десния склон на Лопушанска река. Доста голяма част от землището на с. Коприва от запад ( около 6 км) граничи с държавната граница с Р. Македония.

   Гранично селище.

   Селото е добило името си от растението коприва, което тук е растяло  в изобилие.

   Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

   Установени и описани от археолозите старини са:

   Късноантична крепост. Намира се на 2,2 км ЮИ от гробищата в местността "Градището" ("Чуката"), на височина 1170 м., на границата между селата Коприва и Червен дол. В тази крепост са се укривали жителите на двете села през 1878 г. от  преминаващите, разбити при Плевен и София арнаутски части, оттеглящи се към Крива паланка.

  Оброк. Намира се на 0,67 км ЮИ от гробищата в местността "Службище", на височина 945 м. Разположен е върху бряг на долина.

   Железарски път. В миналото през с. Коприва е минавал т. нар. Железарски път. Той е започвал от с. Божица (Западни покрайнини), преминавал е през Босилеград, с. Бистър, селата Бобешино и Коприва. Прекосявал е седловината на съвременната българо-македонска граница между Сиври тепе (1300 м) и Старчово бърдо (1240 м) и през с. Жедилово е стигал до гр. Крива Паланка. По този път е пренасяно желязо за ковачите в Македония.

   Селото е разпръснат тип, шестте главни махали са на доста голямо разстояние една от друга - 500-1000 м : Китовска, Пащерска (централна за селото), Джабалска, Кочинска, Пищилска, Нешовска (в най-северозападната част).

  

                                 Брой население по години:

 

         1866 - 129         1910 - 373          1956 - 228          2001 - 10  

         1880 - 212         1920 - 346          1965 - 129          2005 -   8

         1892 - 304         1926 - 365          1975 - 121          2010 -   5

         1900 - 307         1934 - 322          1985 -   68          2015 -   3

         1905 - 330         1946 - 298          1992 -   34          2020 -

 

    Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо колко са по статистически данни и къде са по лична карта.

 

   От 1883 г. административно с. Коприва е към Бобешинска община; от 1934 г. е кметство към Долноселска община; от 1978 до 1983 г. е към кметство Бобешино, Гюешевска селищна система, а от 1983 г. до 1987 г. - към Гърлянска селищна система. Оттогава и в момента с. Коприва е към кметство Бобешино, Кюстендилска община.

   Поради непригодни условия за живот жителите на селото започват да се изселват още през 1883 г. - 17 семейства се изселват главно във Варненско и Кюстендил.

    Селото няма черква, хората са се черкували в с. Бобешино или Жеравино. Погребват се в собствено гробище.

   Началното училише е от 1920 г. в частна къща. През 1927 г. е построена училищна сграда в Пащерска махала. След завършването на начално училище, децата са учили в прогимназията в с. Гюешево, от 1948-1958 г. в прогимназията - с. Бобешино, а след закриването й - в прогимназията с. Долно село. Началното училище в с. Коприва функционира до 1960 г.

   През 1946 г. е имало митничар, който живеел със семейството си в селото и е следял за контрабандни стоки през границата.

   В селото е имало гранична застава от 1950-1965 г. След закриването на заставата, там се открива Дом за социални грижи, в който са настанени жени с умствена изостаналост. През 2000 г. той е закрит.

   Поради маловодието на р. Коприва в селото не е имало воденици. Основен поминък е земеделие (ръж, овес), животновъдство (овце). Домашните занаяти - слабо развити. Бедно село.  През 1957 г. е образувано ТКЗС "Граничар", заедно със селата Бобешино, Жаравино и Црешньово, с основна дейност животновъдство и по-малко - растениевъдство.  Построени са стопански сгради, три овчарника, склад за жито и др. През 1991 -1992 г. земята е върната на бившите собстветници  или техните наследници, но не се обработва и пустее. Стопанските сгради се рушат.

   Селото е електрифицирано през 1968 г. Махалите са водоснабдени от местни водоизточници след 1978 г.  Водата не е толкова добра за пиене, както в другите полупланински села, което се дължи на скалния състав на терена, изграден главно от риодацити.

   Пътят от с. Бобешино до селото е черен. Автобус - само до Бобешино три пъти седмично.

   В селото живеят постоянно трима души в Китовска махала. Обработват маломерни площи, отглеждат една крава, около 30 овце и 2 кози. През лятото временно пребивават още няколко души. Овошките и дъбовата гора, главно цера са заразени от лишеи, размножават се диви свини. Природата е чиста.

   Смесен магазин е имало до 1990 г. Стоки от първа необходимост се докарват с кола два пъти седмично.

   Медицинското обслужване до 2000 г. се е извършвало от Здравна служба - с. Долно село, сега от личния лекар - с. Гърляно или Кюстендил. При спешни случаи се вика Бърза помощ - Кюстендил.

 Чистият въздух и спокойният живот е най-добрият лекар на малкото възрастни хора. Но... обезлюдяването ще е скоро...

 

   Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинсдка Каменица", 2011 г., София

 

   Актуализация от автора -  юни  2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER