Село Цървен дол, Кюстендилско

User Rating:  / 0
PoorBest 
Details

       Надморска височина при бившето училище 918 м, при мах. Бойковска - 970 м.

     Село Цървен дол е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г., под името Черви дол. Намира се в западната част на географска област Каменица. Отстои на 23,5 км (по шосето през Долно село) западно от Кюстендил. Това е едно от най-малките села  по територия и по   население в Каменица и в миналото, и днес. Махалите са разположени главно по левите склонове на горното течение на р. Дренощица (тук се казва Цървендолска).

     Гранично село.

     Името на селото и на Цървендолската суходолина е дадено от червения цвят на скалите и на почвите. При поройни дъждове реката се оцветява в червено, от което и мътните води на реките Коприва и Бистрица добиват червеникав цвят. Едно от най-бедните села в Каменица, с неплодородни почви и чести порои.

     Климатът е умерен, преходно-континентален, полупланински.

     Установени и описани от археолозите старини:

   Късноантично укрепление. Намира се на 1,17 км СЗ от бившето училище, в местността "Мало градище", на височина 1050-1058 м.

    Оброк. Намира се на 0,45 км ЮЗ от бившето училище в местността "Службище" при извора "Пичкатица", на вис. 930 м.

      На границата със землището на с. Коприва има и Голямо Градище, на височина 1170 м.

    Към края на турското робство двете близки само на 3-4 км села, Цървен дол и Бобешино, са били административно към различни вилаети - Скопски и Дунавски. Имало е случай, когато при убийство виновникът се преместил  от едното село в другото, където законите не са го стигали.

     В селото няма църква, хората се черкували главно в с. Преколница, по-малко в селата Долно село и Жеравино.

     Село Цървен дол е селище от разпръснат тип, съставено главно от пет махали: Парталска, Ридарска, Доларска, Стойкова, Горна (Бойковска) и няколко подмахали - Чорбаджийска, Колибарска, Маркови, Еврейска.

 

                                       Брой население по години:

 

                     1866 -   75          1910 - 242          1956 - 157          2001 - 7

                     1880 - 164          1920 - 211          1965 -   75          2005 - 4

                     1892 - 171          1926 - 213          1975 -   45          2010 - 2

                     1900 - 224          1934 - 197          1985 -   22          2015 - 0

                     1905 - 254          1946 - 203          1992 -     9          2020 -

 

     Заб.: От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо колко са по статистически данни и къде са по лична карта. Обезлюдяването на селото е вече факт.

     От 1883 г. административно Цървен дол е към Преколнишка община; от 1934 г. е към Долноселска община. Селото не е било кметство, имало е само пълномощник. След създаването на селищните системи (1978 г.)  Цървен дол е към кметство Долно село от Гюешевската селищна система, а от 1983 г. до 1987 г. - към Гърлянската селищна система. След това и в момента е към кметство Долно село, община Кюстендил.

     Погребването и в миналото, и сега се извършва в с. Преколница.

    След Освобождението 1878 г. децата от Цървен дол (главно момчета) са учили в съседни села, повечето в с. Преколница. Дълго време местните хора са  мечтали да имат собствено начално училище. Макар и късно, успяват да го построят и открият през 1936 година. То функционира докъм 1960 г.  Сега сградата се руши. Децата продължавали прогимназиалното си образование в с. Долно село.

     До Освобождението селяните от Цървен дол не са имали собствена земя - били са кесимджии, работили "господарска" земя, само къщите и добитъкът били техни. След Освобождението 27 къщи от общо 30 откупували имота си от турчина, придобил земите им през последните десетилетия на турско робство по нечестни начини и платили (по първоначална оценка от 1885 г.) чрез Българска земеделска банка 5980 златни лв. Това  продължило над 25 г.и сумата нараствала от лихвите.

   Основният поминък на населението са  били земеделието и скотовъдството. Няма занаятчийство, воденици, домашните занаяти са слабо развити.

     След Освобождението няколко семейства се изселват във Варненско и Шуменско.

     През 1956 г. е основано ТКЗС заедно с Преколница. След промените през 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или техните наследници, но не се обработва и запустя.

     Селото е електрифицирано през 1968 г. Водоснабдено е частично от местни водоизточници през 1976 - 1980 г.

     Здравното обслужване е било винаги от Здравна служба в Долно село, а след 2001 г. се извършва от личния лекар   -  с. Гърляно или Кюстендил.

     През зимата на 2014-2015 г. в селото не живя никой. През лятото временно пребивават 5-6  души. Кола ги снабдява със стоки от първа необходимост. Те обработват маломерни площи. Домашни животни няма. Размножават се диви прасета. Лишеи по част от гората и старите овошки - в изобилие. Това пък означава чиста околна среда.

    Пътят от с. Долно село до моста над р. Дренощица (около 1 км) е асфалтов. След това до селото - черен. Няма автобусна линия.

     До 1990 г. съществува смесен магазин.

    Оголените отпреди 80 години баири, които са създавали предпоставка за пороища, от десетилетия са залесени и самозалесени. За съжаение, през последните десетина години гората се реже от Горското стопанство и частни фирми, което може да доведе до намаляване на горите, особено на широколистните

 

     Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

     Актуализирани от автора - юни 2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER