Село Преколница. Кюстендилско

User Rating:  / 1
PoorBest 
Details

Надморска височина при църквата - 840 м

     За миналото на с. Преколница липсват писмени сведения. По устни данни първите заселници са пристигнали в средата на ХVІІІ в. от Македония. През 1971 г. към него е присъединена и частта от с. Жедилово, останала в пределите на България след Освобождението - 1878 г. Жедилово е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от 1570-1572 г. Името Жедилово е прилагателно от изчезналото лично име Жедил.

     Село Преколница се намира в западната част на географска област Каменица, между жп линията в поречието на р. Лебница и държавната граница с Република Македония. Има жп спирка в най-североизточната част на землището. Отстои западно от Кюстендил: по линията на 29 км, по шосето - на 24 км. Гранично село.

     Пеколница (след Освобождението - Преколница) на старобългарски означава смолиста земя, а според местните хора селото се казва така, понеже било изложено на пек.

     Климатът е умерен, преходно-континентален.

     Открити и описани от археолозите са следните старини:

     Тракийско селище. Намира се на 4,12 км ЮЗ от църквата в местността "Мареница", при Ризовска махала, на височина 975-1000 м.

     Късноантично селище. Намира се на 2,5 км Ю-ЮЗ от църквата, в местността "Върбов дол", на височина 870-880 м.

     Късноантично селище. Намира се на 1,25 СИ от църквата в местността "Манастирище", на височина 825-850 м, върху речна тераса на десния бряг на р. Лебница.

     Късноантична крепост. Намира се на 1,5 км западно от църквата в местността "Цръцова чука", южно от Варошанска махала., на височина 1015-1021 м.

     Църква. Намира се в централната за селото махала Рекалийска. Разположена е върху речна тераса, на височина 840 м. Върху основите на тази стара малка църква през 1848 г. е построена църквата "Св. св. ап. Петър и Павел".

     Преколница е разпръснат тип селище, простиращо се на доста голяма площ.  Основните махали на селото са: Рекалийска, Бузаджийска, Багалийска, Чокойска, Дръчина, Сливарска, Варошанска, Лачище, Бегова (най-старата), Чиповодолска, Ризова, Горни Карадаци, Мирновска, Доларска, Долни Карадаци, Чергарска, Тутунярска, Ивановска, Пръдльовска.

 

                                         Брой население по години:

 

                 1866 - 369          1910 - 974          1956 - 712          2001 - 177

                 1880 - 760          1920 - 899          1965 - 467          2005 - 136

                 1892 - 763          1926 - 860          1975 - 332          2010 - 112

                 1900 - 877          1934 - 945          1985 - 263          2015 - 110

                 1905 - 824          1946 - 877          1992 - 191          2020  -

 

     Заб.: От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо колко са по лична карта и статистически данни.

      Административната принадлежност на с. Преколница е както следва: От 1883 г. до 1922 г. е община с още седем села - Гюешево, Каменичка Скакавица, Ръсово, Раненци, Гърляно, Жедилово, Цървен дол; от 1922 г. до 1926 г. общината с тези села е преместена в Гърляно; след това се разделя на три общини - Преколница, Гюешево и Раненци. Към Преколница остават само Цървен дол и Жедилово; от 1934 г. е към община Раненци; от 1978 г. е кметство към създадената Гюешевска селищна система, а от 1983 г. към Гърлянска селищна система; от 1987 г.  Преколница е  кметство към община Кюстендил, което понастоящем се обслужва от кметския наместник от с. Раненци.

     Първото килийно училище в селото е открито през 1830 г. То е и първото училище в Географска област Каменица. Под влияние на монаси от близкия манастир "Св. Йоаким Осоговски" в Крива паланка, в една сламена къща в гористата и скрита местност "Драгневец", близо до днешната граница с Р. Македония, на десния горен склон на Мала река, се открива това килийно училище, скришом от турската власт. Учат се 10-15 деца, предимно от близките махали. Първите учители са били монаси от този манастир. Още през 1864 г. между учениците има и едно момиче - Стоянка Митова - първата грамотна жена в Каменица. В Преколница са построени още две училища: първото в Рекалийска махала през 1880 г.; другото, голямо масивно, добре оборудвано, през 1953 г.   Още в края на ХІХ и началото на ХХ в. училището в Преколница става средище на училищата от Каменица. Поради липса на деца училището е закрито през 1975 г.

     Църквата " Св.св.ап. Петър и Павел" е построена през 1848 г. Тя  е трикорабна, с внушителен изглед и е първата църква в Каменица. Поддържа се добре и често се посещава от туристи и миряни. Към църквата е изградено килийно училище, запазено и до днес. Тя е обявена за Паметник на културата.

     В преколнишките гробища, разположени до църквата, в миналото са погребвани и каракачани, които са пасели добитъка си в Осоговската планина. Те са били от две сродни фамилии и са пазили свято гробовете на дедите си повече от век и половина.

     През 1927 г.в центъра на Преколница е построен паметник на загиналите 31 души във войните (1912-1918 г.)

     Основният поминък на населението е бил земеделие и скотовъдство. Притежавали и пасище в Осоговската планина. Земята в Преколница, с изключение на долината на Лебница, е неплодородна. Житото, което са произвеждали, на повечето от семействата е  достигало само до месец март. Някога е вървяла следната остроумна разговорка между жителите на селото: "Орахме, орахме, та от оране време не остана у Баня (Кюстендил) на пазар да одиме, жито да си купиме."  Това се отнася и за други планински села в Каменица.

Имали три воденици, четири кръчми, две бакалници, шест шивачи, двама търговци. Част от мъжете отивали на работа в Кюстендил, Перник и София. След 1953 г. някои работят в Геоложки проучвания, по-късно в МОК "Осогово" и флотационната фабрика в Гюешево.

     Селото е електрифицирано през 1947 година., а през шестдесетте години и водоснабдено.

     През 1933 г. е основана кредитна кооперация "Христо Ботев". През 1947 г. тя прекратява кредитната си дейност и става всестранна кооперация, а през 1954 г. се обединява със Селкооп - Раненци.

     През 1956 г. е основано ТКЗС, с основни дейности производство на картофи, овцевъдство и др. Изграждат се стопански сгради, овчарници, сеновали  и др. През 1991-1992 г. земята се връща на бившите собственици или техните наследници. Голяма част от обработвемите земи запустяват, стопанските сгради са продадени или се рушат. Лишеи заразяват старите овошки и дъбовата гора, главно цера.

     Пътят до Кюстендил (през Раненци), Гюешево и Долно село е асфалтиран, а също и някои от пътищата до махалите. Има ежедневна автобусна връзка с Кюстендил. Три пъти седмично има връзка по жп линията.

     Преколница по първоначалния проект е трябвало да бъде последна жп гара и митница по трасето Кюстендил-Гюешево. Намесват се чорбаджии от селото с много имот, през който е трябвало да мине линията. Успяват да изместят трасето и то почти заобикаля землището от изток. Така с. Гюешево става последна гара.

     Медицинското обслужване се извършва от личния лекар в Гърляно или Кюстендил. Стоматолог - също в града.На повикване са частни ветеринарни лекари и техници. При спешни случаи се вика бърза помощ от Кюстендил.

     От 1974 г. в с. Преколница е открит Дом за социални грижи в построеното през 1953 г. училище в местността "Катунища". Отначало той е за момичета от 10-18 години с различна степен на умствена изостаналост. От 2000 г. насам, след закриването на дома за социални грижи в с. Коприва, в него са настанени 62 жени с различни психични проблеми, на възраст над 18 години. Лекар, медицински и друг обслужващ персонал ежедневно се грижат за болните. Провеждат рехабилитационни, лечебно-физкултурни, масажни и други процедури. Изнасят здравни беседи на достъпен език.

     Язовир "Руен" (вж. сн.) се намира в долината на Мала река и е бивша собственост на закритата фирма "Осогово", ЕАД - Гърляно. В експлоатация е от 1989 г. Чрез помпени станции водите отиваха до Флотационната фабрика в Гюешево. Той  имаше и капацитет (1,1 млн. м3 ) да захранва фабриката в Сребърно коло, като водата трябваше да минава по тръби през сложни терени, включително и по довършения тунел (дълъг 2 км) през Добращенския дял на Осоговската планина. По този и друг довършен тунел, дълъг 800 м, минаващ под  част от възвишението "Ротец" при Каменишка Скакавица, трябваше да се отвежда и хвоста в построеното и незапълнено хвостохранилище над язовир "Руен" при Преколница. Цялото това сложно и скъпо строителство изгуби значение след промените през 1989 г. - продадено бе на частна филма и не изпълнява функциите си, след спирането на добивната и флотационна дейност през 1998 г. При обилни и продължителни дъждове ( както през февруари 2015 г.) водата в язовира прелива през преливника. Този язовир нужен ли е или трябва да се премахне?

     Близките до с. Преколница хвостохранилища "Гюешево 2 и 3" и това над язовира при сухо време и вятър, замърсяват с прах близкото землище на селото. (вж. сн.)

     В с. Преколница към средата на 2015 г. живеят 110 души, към тях са включени и жените от Дома. През лятото с временно пребиваващите стават около 130. Има обезлюдени махали: Жедилово, Мариновска, Пряпорци, Чергарци и др.

     Плодородната някога земя в долината на р. Лебница се обработва само частично. Възрастните хора отглеждат малко домашни животни - 15 крави, 50 овце, 10 коня.  Частна фирма с бус снабдява населението с хляб и продукти от първа необходимост. Млякото се изкупува на ниски цени.

     Множат се дивите свини.

     От написаното дотук  е ясно защо в края на ХІХ и началото на ХХ в. селото основателно  било административно и културно средище на Каменица. Тук е открито първото килийно  училище (1830), за първи път е издигнат "факелът на просветата в покрайнината Каменица" (д-р Янчо Янев, "Село Преколница", 2004 г.), открита е първата църква (1848 г.), създадена е най-голямата община за района (1883 г.).

     Общоселски събор с курбан се провежда на Петровден-

 

     Село Жедилово. Надморска височина при Вуинска махала 1080 м.

     След Освобождението 1878 г. част от селото (седем къщи, образуващи три малки махали) и 25 жители, по силата на Берлинския договор оставатв българска територия. Главното село остава в Турската империя и понастоящем съществува в Република Македония. Махалите към България са: Вуинска - 3 къщи, Средна - 1 къща и Крайна - 3 къщи. Разположени са в горната част на водосборния басейн на Мала река. Това е планинско селище, открито за всички ветрове.

     Старини в Жедилово няма. От 1971 г. селото е заличено от административните регистри на България и е присъединено като махала Жедилово към с. Преколница. Малкото жители (около 20 души)  се изселили в Кюстендил или на други места и махалата от десетилетия е напълно обезлюдена.

 

     Население:

 

   1880     1892     1900     1905     1910     1920     1926     1934     1946     1956     1965

      25        43         29         41        43         43         51        42        36         32        20?

 

     Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

     Актуализация от автора - юни 2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER