Село Ръсово, Кюстендилско

User Rating:  / 1
PoorBest 
Details

                              Надморска височина при църквата 890 м.

     Намира се в географска област Каменица. Разположено е между западните склонове на Лисец планина и река Бистрица. Част от землището му се намира и покрай левия бряг на реката. Отстои на 14 км западно от Кюстендил. Името му произлиза от личното име на основателя си Арсо, изменено от Расо (Ръсо). Ръсово за първи път се споменава в поп Стефанов поменик от 1774-1812 г. Преди това няма данни за произхода на селото.

     Досега установените и описани старини от археолозите са следните:

     Късноантично селище. Намира се на 0,7 км СИ от църквата в местността "Зидини" при Доларска махала, на височина 950-1000 м.

     Късноантично укрепление. Намира се в 2,12 км СИ от църквата в местността "Градище, на височина 1235-1244 м. В близост до укреплението, в местността "Бакърена дупка", съществувала галерия за добив на медна руда.

     Църква. Разположена е в местността "Църквище", в близост до Летеинска мах., на височина 890 м.  Върху основите на старата църква е построена църквата (параклис) "Свето Рождество Богородично". Има отделно изградена камбанария.

     Оброк. Оброк Димитровден. Намира се на 1,05 км северозападно от църквата в местността "Кръсто" при Залангурска махала, на височина 940 м.

   Селото е разпръснат тип и се състои от 14 махали: Летеинска, Колевска, Големодолска, Реката, Ваклинска, Мошевска, Црешневска, Китовска, Доларска, Чергарска, Залангурска, Мечкина, Балтийска и Лисичка.

    Към днешно време вече има напълно обезлюдени махали - Мечкина, Балтийска, Мошевска, Колевска, Чергарска.

     Климатът е умерен, преходно-континентален. Близостта на Осогово и Лисец планина е предпоставка за ранни есенни и късни пролетни слани и мъгли.

     Река Бистрица е благодат за ръсовчани. Освен за напояване, водите са използвани и за движеща сила. Покрай реката, преди 50-60 години, почти до всяка къща е тракала воденица-караджейка (най-много в цяла Каменица). Имало е тепавица и дъскорезница. Преди около 55 години са били добре развити и домашни занаяти: работили са три шивача, двама кацари, един ковач. Имало е и кръчма, и хан. От десетилетия вече няма нищо от гореизброеното.

 

                                         Брой население по години:

 

             1866 - 246             1910 - 654          1956 - 392          2001 - 71

             1880 - 522             1920 - 600          1965 - 293          2005 - 60

             1892 - 525             1926 - 581          1975 - 173          2010 - 55

             1900 - 580             1934 - 571          1985 - 132          2015 - 35

             1905 - 592             1946 - 558          1992 -   80          2020 -

 

        Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо колко са по лична карта и по статистически данни.

     Населението на Ръсово се занимавало със земеделие, скотовъдство и воденичарство. Преди повече от век около 20 семейства се изселват търсейки място за по-добър живот в Кюстендил, Тузлука и други краища.

   През годините селото е променяло административната си принадлежност както следва: след Освобождението е към Преколнишка община; от 1934 г. е към Раненска община; от 1978-1987 г. е кметство към Гюешевска, а след това към Гърлянска селищна система. От 1987 г. е кметство към община Кюстендил с назначаван кметски наместник. Малката черква се подддържа от кметството и местното население. Но отделната камбанария е ограбена и се руши.

     Началното училище, което е общо с Гърляно, е от 1886 г. Самостоятелно е от 1936 г. , функционира до 1970 г. Сега сградата му е кметство.

     През 1954 г. е основано читалище, което от десетина години не функционира.

     През 1949 г. е създадена Всестранна кооперация "Обединение".

     През 1957 г. е образувано ТКЗС ( Трудово кооперативно земеделско стопанство) с основни отрасли на производство пшеница, картофи, тютюн, фураж и животновъдство. През 1991-1992 г. земята се връща на бившите собственици или на техните наследници. Сега голяма част от земите пустеят. Построените кооперативни стопански сгради са разпродадени, някои се рушат.

    В землището на с. Ръсово, на левия бряг на р. Бистрица, в началото на осемдесетте години бе построена двуетажна административна сграда на Геоложки обект "Осогово", авторемонтна работилница, складова база и дробилка за смилане на геоложките проби. В момента базата е собственост на частна фирма, закупила всички активи на Геологопроучвателно предприятие (ГПП) - София, Илиенци.

     В централната част на селото пътят е асфалтиран. Има автобусна връзка с Кюстендил и Долно село.

   Селото е електрифицирано през 1959 г. и частично водоснабдено през 1965 г. Питейната вода в момента не достига.

   Ръсово няма самостоятелно гробище. Починалите се погребват в общо със с. Бистрица гробище до Големи дол.

    В момента постоянно живеят около 35 души (по устни данни на 80-годишния Боян Луков, местен жител). През лятото временно достигат до около 50 човека.   Отглеждат 3 крави и десетина овце. Малкото хора пазаруват от близкото село Гърляно, но и кола на частна фирма докарва стоки от първа необходимост. Личният лекар от Гърляно обслужва и хората от Ръсово. Някои имат личен лекар в Кюстендил. Стоматолог - също в Кюстендил. При спешни случаи се вика Бърза помощ от града. Ветеринарните услуги са частни и на повикване.

   През последните десетилетия е увеличена популацията на диви свини, дъбовата гора и овошките са заразени с лишей, поради неподдържане. Но наличието на лишеи означава чиста природа.

    Пътят от Ръсово до село Лисец не е довършен,  между махалите има черни пътища. От кметството до най-високия връх на Лисец планина,, връх Връшник (1500 м), може да се отиде за около два часа.

 

     Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

      Актуализация от автора - май 2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER