Географска област Каменица, Кюстендилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

       Каменица е историко-орографо-географска област в най-западната част на Югозападна България, Кюстендилска община. В орографско отношение принадлежи към Краищенско-Конявската планинско-котловинна територия. На юг и югоизток граничи с Осоговската планина (вододелното било между р. Бистрица  и  р.р. Елешница и р. Банска). На запад с българо-македонската граница, на север-северозапад с българо-сръбската граница - главното вододелно било на Чудинската планина. На североизток с възвишения на тази планина. На изток граничи с Лисец планина.
    Местността Градише (1335 м) при с. Жеравино е най-западната точка на България. Тук сега е тристенната гранична пирамида между РБългария, РМакедония и РСърбия. За добро и лошо Каменица е гранична област и то не с една, а с две държави. Географските понятия регион, област, покрайнина понякога се разширяват или стесняват от различни фактори: сключване на международни договори, административни, структурни промени и др. Само факторът орография (oros-планина, дял от физическата география, който изучава релефът на земната повърхност) остава постоянен. В нашия случай става въпрос за сравнително малка географска област.
     Името Каменица за първи път се споменава през 1330 г. във връзка с битката между българи и сърби  край Кюстендил, спечелена от сърбите. Съвсем достоверно е, че името идва от думата камък. Поройните конуси образувани от доловете и рекичките буйно стичащи се от Осоговския дял Добращица (реките Каменчица, Дрезга, Ръжча и др.) ясно са очертали местата, където са отложили материали - камъни и чакъл. Отдалече те се белеели на по-големи и по-малки пространства и са правили впечатление, особено по-едрият скален рушевен материал. Така че е най-правдоподобно  името Каменица да се обяснява с названието на тези скали. Вече много векове това име се е утвърдило в целия район. През последния век някои автори и историци "разшириха" територията на Каменица, като се базират на етнографски, административни и други фактори.
     В хидрографско отношение Каменица изцяло принадлежи на Струмския басейн. Това е водосборният район на р. Бистрица и нейните притоци до навлизането й в землището на Кюстендилските полски села ( след с. Кършалево).
     Орографски в Каменица попада цялата Каменишка котловина (около 40 км2), възвишения на север и северозапад от нея, част от Чудинската планина и част от северозападния и западния дял на Лисец планина. Към така описаните от нас граници ще прибавим и землището на с. Гурбановци, защото административно това малко планинско село винаги е било към Каменица (към община Долно село, кметство Кутугерци). За Каменишката котловина, Чудинската планина и Лисец планина съм написал поотделно характеристики в други текстове.
     На територията на така описаните граници на Каменица попадат землищата на следните 19 села: Гърляно, Ръсово, Раненци, Каменичка Скакавица, Гюешево, Преколница, Долно село (с Бистрица), Цървен дол, Коприва, Жеравино, Бобешино, Црешньово, Кутугерци, Леска, Церовица, Гурбановци, Лисец, Дождевица, Кършалево. Ако към тези землища прибавим и планинската Осоговска ненаселена част, ще получим площ от 240 км2. Това е географската област Каменица.
     Има и друго определение (название) на по-малка площ (205 км2). Това е Същинска Каменица. Още преди 80 години в труда си  "Каменица, Кюстендилско" (издание от 1935 г.) Йордан Захариев на първа страница казва, че в Същинска Каменица попадат землищата на следните 16 села: Гърляно, Ръсово, Раненци, Каменичка Скакавица, Гюешево, Преколница, Жедилово, Коприва, Жеравино, Бобешино, Црешньово, Долно село, Цървен дол, Бистрица (Чифлико, Турско село), Леска и Кутугерци. През 1959 г. с. Бистрица се закрива и става махала към Долно село. След Освобождението през 1878 г. границата между България и Османските територии разделя с. Жедилово надве. В по-голямата си част остава към Турция (Македония), където като село съществува и до днес. По-малката част от няколко махали, останали у нас, съществува като село Жедилово до 1971 г., когато е заличено от административните регистри на страната и тези махалички стават махала към с. Преколница.
     В книгата "Същинска Каменица", издание 2011 г., авторът Благой Анастасов подробно се спира на въпроса за Каменица и по-точно защо и коя площ е Същинска Каменица. Тя обхваща землищата на следните съвременни 14 села: Гърляно, Раненци, Каменичка Скакавица, Гюешево, Преколница, Долно село, Цървен дол, Коприва, Жеравино, Бобешино, Црешньово, Кутугерци и Леска. В този труд са включени Церовица и Гурбановци, които административно винаги са били свързани с Каменица (община Долно село и селищна система Гърляно).
     Йордан Захариев в горепосочения труд разширява територията на Каменица, като описва села извън орографските граници, но ги включа в труда си по етнографски признаци. Това обаче не значи, че села като Ломница, Ивановци, Чудинци, Режинци или пък Голеш и Караманица (от 1919 г.  в Западните покрайнини) трябва да ги отнасяме като села в географска област Каменица. Тези села са в Краище (вж. "Краище", 2003, Панталей Георгиев). Той застъпва същото мнение (за сведение не се познаваме).
     Въпросът е дискусионен вече 80 години. Някои автори просто механично повтарят етнографските граници на Йордан Захариев и определят горепосочените шест села като села от Каменица. Смятам, че орографията е водеща при определянето на географо-историческите области.
     Към този момент административно всички села в Каменица са към Кюстендилска община. Нито едно село няма избиратели над 350 души и не може да си избира пряко кмет. Кметът на Кюстендилска община назначава  кметски наместници (народът ги нарича кметове). По-малките села дори нямат кметски наместници и административно са прикрепени към по-големи съседни села.
     Най-голямото село в момента в Каменица е с. Гюешево, с малко над 200 души. Няколко села пък са с един-двама-трима целогодишно живеещи - Леска, Жеравино, Цървен дол, Гурбановци. Населението и в миналото, и сега е чисто българско с източно-православна вяра. Има малко роми също източно-православни. Целогодишно в момента в цяла Каменица живеят около 800 души, но непрекъснато намаляват. За сравнение през 1920 г. населението е било   9000 (девет хиляди) души.
     Орографската характеристика на Каменица накратко е следната: има неравен хълмист вид, заета е от безброй рахвърляни планински ридове, баири, бърда, хребети, хълмове с гребеновиден планински изглед, ерозирани от дълбоки речички и долини. През последните десетилетия, вследствие на залесяването и самозалесяването и намаляване значително на домашните животни, ерозията е незначителна.
     От север Каменица представлява типично планински дял,  а южната и източната част - доста равно поле. Сравнително висока област със средна надморска височина 900-1000 м.
     Климат - преходно-континентален.
     Почви - бедни, предимно канелено-горски, кафяви горски, дилувиални.
     Растителност - бедна, обрастващи с храсталаци ниви, ливади и пасища. Намаляващи овощни градини. Насаждения от черен бор, смесени гори, храстови, дъбови, букови и рядко габър.
     Областта е бедна и откъм животински свят. Срещат се почти всички диви животни, известни в България, но в ограничени популации. Голяма напаст са дивите свине, развъдили се през последните 30-40 години.
     Гората и овошките повсеместно са заразени от лишей. Сивозелените образувания смъртоносно обхващат всичко вече десет години.
     Води - сравнително бедни водни ресурси (с изключение на планинската част). Целият район е към Струмския басейн. Главна отводнителна артерия е р. Бистрица. Тя извира от северните склонове на в. Руен (2252 м), от височина около 2000 м. Тук огромни снежни маси (преспи), уплътнени, подхранват началните поточета чак до средата на юли.  От изворите до вливането на първия по-значителен десен приток (р.Черна) се казва Главна река, а оттам надолу - р. Бистрица. Последователно в планинската част се вливат (десни притоци) маловодни чисти, буйни рекички (водосборна зона): Мала река, Лева река, Орлова река, река Перша. След напускането на ждрелото при с. Гърляно и навлизането в Каменишката котловина, Бистрица приема маловодния ляв приток р. Дрезга. В края на котловината се влива най-значителният ляв приток - р. Лебница. От своя страна р. Лебница приема доста притоци, най-големият, от които е десният р. Каменчица, извираща от връх Гласовита  грамада (1881 м). При с. Кутугерци, Бистрица приема левият си приток - р. Коприва, водеща началото си от граничното било с Р Македония и притоци извиращи от хребета по границата със Сърбия.
     При с. Кутугерци навлиза в клисура (дефиле), образувано между Чудинска и Лисец планина. Тук се вливат  две маловодни реки (десни притоци) - Лесковска и Дождевска. С източно направление река Бистрица продължава към Кюстендилското поле. По това дефиле минава жп линията  Кюстендил-Гюешево, пусната в експлоатация през 1910 г. По цялото си протежение от Гърляно до полето, реката е удълбала коритото си с 50-70 см за последните 60 години.
     Рибата в реката намалява, въпреки спирането на рудодобива и флотацията.
     Преди около 60 години в Каменица е имало 50 воденици-караджейки. Сега няма нито една.
     През Каменица минава първокласният шосеен път София-Кюстендил-Скопие. Асфалтирани второкласни пътища водят: от Гърляно до Бобешино, до Церовица, до рудник "Руен" в Осогово; от Раненци, Гюешево и Долно село до Преколница. Черни пътища има до всички села и махали, неподдържани, на места изровени.
     Митница - ГКПП Гюешево.
     През 1927 година е открит ВЕЦ "Осогово" в с. Гърляно. Селото е първото електрифицирано в Каменица през 1928 г.
     Цяла Каменица е постепенно електрифицирана от 1946 до 1974 г.
     Водоснабдени са всички села - тези покрай Осогово от планината, останалите от местни водоизточници.
     Територията на Каменица, включваща язовира при с. Преколница и хвостохранилищата, според сеизмичното райониране на страната е със земетръсна опасност от осма степен по дванайсетстепенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник.
     Кюстендилският разлом минава от подножието на Хисарлъка (Кюстендил), покрай Осогово, седловината Дервент, митница Гюешево и към Крива Паланка в РМакедония. По този разлом са ставали силни земетресения. През 1585 година земетресение е разрушило големия осоговски манастир край Крива паланка, а през 1641 г. - катастрофално земетресение е унищожило една трета от Кюстендил. Данните са от Йордан Иванов, "Северна Македония" 1906 г., София.
     В геоложко отношение Каменица е изучена добре. Големи райони от областта са изградени от метаморфити, различни гнайси, амфиболити, двуслюдени шисти, брекчоконгломерати, пясъчници, алевролити, дацити, риодацити и др.
     Преди десетки милиони години Каменишката област, включително и Осоговската част, не са съществували в сегашния си вид. През терциера (палеогена, пред 35-34 милиона години) нейната територия е била част от голям езерен сладководен басейн, който постепенно се разширява на север и юг и се превръща в плитко море, което е заемало и областта Пиянец, част от Североизточна Македония и Югоизточна Сърбия. Преди 33,5-31,5 милиона години във вече изплитнялото море започва вулканизъм (района на сегашното село Гюешево). Морето отново се превръща в езеро. Преди 32-30 милиона години на дълбочина в неговите утайки проникват магми, които не достигат до неговата тогавашна повърхност (между сегашните села Гюешево и Жеравино). В резултат на тектонски движения и образуването на Бистришката долина, постепенно езерото подхранващо се от високите осоговски части, се оттича през нея в по-ниската Кюстендилска котловина (тогава езеро) и пресъхва (осушава се). През следващите около 23,5 милиона години (през неогена - преди  25 милиона до 1,5 милиона години) територията на Каменица остава суша с изменящ се релеф. Съвременният вид на релефа се оформя през кватернера (холоцен),  отпреди 100 хиляди години до днес.
     На територията на Каменица, в Осоговската част, са оловно-цинковите находища "Руен" и "Шапка". Дълги години, от 1953 г. те са проучвани,  а експлоатирани от 1960 г. до преди 15 години. Находище "Лебница" при Гюешево е също проучвано и експлоатирано. На територията на Каменица има и няколко незначителни рудопроявления, без стопанско значение. Флотационна фабрика в Гюешево. Изградени са хвостохранилищата "Гюешево-1,2,3" (запълнени) и "Преколница" (незапълнено). Те не са рекултивирани, при вятър и сухо време се разнася сив руден прах.
     Язовир "Руен" при Преколница е построен през 1989 г. и влиза в експлоатация. Освен флотационната фабрика в Гюешево, той трябваше да снабдява с вода строящата се флотационна фабрика в планината, югозападно от Сребърно коло, чрез мощни помпи по тръби, минаващи през равнинна част, възвишения и тунел (2 км) през планинската част.    
     Пазарното стопанство промени  из основи всичко. Много съоръжения и сгради бяха продадени, други разрушени и разграбени. Няма проучване, няма рудодобив, експлоатация и флотация. Има и полза от това - по-чисти реки.
     След промените през 1989 г. бяха разтурени ТКЗС и АПК, а  земята бе върната на бившите собственици и техните наследници. През този период в Каменица бяха открити малко нови работни места. В с. Гърляно - Цех за кухненско оборудване, в с. Долно село - Дървопреработваща фабрика. Най-добрите земи в равнинната част се дават под аренда, обработват се машинно и се  отглеждат главно картофи.
     Кратки исторически сведения. Старини.
     Миналото на областта Каменица е слабо проучено от археологическата наука. Историческата й съдба се е различавала от тази на земите, управлявани от централната българска власт. Тук българска държавност има за първи път около 810 г. при хан Крум, а окончателно се присъединява към българската държава при хан Пресиян през 837 г.
    Дълготрайно сръбско владение на Каменица е имало от 1282 до 1355 г. - малко известен факт за местните хора.
    Градища в Каменица има общо 17 на брой. Най-голямо е това в най-северната част на с. Бистрица, близо до с. Кутугерци и личния, свързан с легенди от ранното Средновековие, връх Мачи баба.
    При най-новото заселване в Каменица (след последното обезлюдяване) в началото и средата на ХVIII в., селата са били с много малко жители - по пет до осем къщи в село.
    Най-известен войвода в областта е родената в с. Гюешево Румена войвода.
    Първото килийно училище е открито през 1830 г. в Преколница.
    Първата църква е също в Преколница, от 1848 г.
    Жп линията Кюстендил-Гюешево е пусната в експлоатация през 1910 г. Още тогава хората са се надявали, че ще продължи за Македония. Повече от сто години само надежди... Нито едно селище не успя да се развие покрай линията. Дори Гюешево западна. Чакаме с надежда  пускането на жп коридор №8, но кога  ще стане това...никой не знае... Експерти само разработват  различни варианти на трасето от Радомир до Кюстендил и Гюешево и толкова... Откъм македонската страна строежът трябва да мине през по-сложни планински терени и разстоянието е по-голямо. Чакаме... Докога? Може би след 50 години. От голям оптимист преди 25 години, сега съм голям песимист...
    Демографската криза не подмина и областта Каменица. Обезлюдяват се вече цели села. Прокараната граница между България и Сърбия през 1919 г., вследствие на Ньойския договор, донесе много беди на населението - раздели села, имоти, роднини. Местните хора наричат тази граница "проклятие". Не случайно първо запустяват граничните села.
     Училища на територията на Каменица няма вече десет години. В миналото (докъм 1960 година.) начално училище имаше във всяко село, а също и няколко прогимназии.
     На най-висока средна надморска височина са махалите на с. Лисец, на около 1250 м, с. Гурбановци - 1230 м, с. Жеравино -1200 м. На най-ниска надморска височина е с. Долно село - средно около 820 м.
     По-характерни върхове във вътрешността на Каменица са: Колева чука (1133 м) при Долно село, Вели връх (1295 м) при с. Жеравино, Сама бука (1409 м) и Мачи баба (1036 м) при Кутугерци, Костобия (1264 м) при с. Леска, Добращица (1508 м) южно от с. Гърляно, Кулата (1738 м) южно от Раненци. По централното Осоговско било освен споменатия вече най-висок връх Руен (2252 м), се издигат Шапка (2188 м), Църни камък (2069 м), Човека (2047 м). По граничната бразда с Македония - Каменец (Таш тепе, 1993 м) и Бождерица (1579 м) южно от Гюешево, Сиври тепе (1300 м) южно от с. Коприва, Градище (1335м) - най-западната точка на България. По границата със Сърбия: Яворска чука (1315 м), при с. Бобешино, Църна трава (1407 м) при с. Кутугерци, Арамлия (1496 м) северно от Гурбановци (най-висок в Чудинската планина). И Връшник (1500 м) най-висок в Лисец планина.
    Със следващите разсъждения още ще характеризираме исторически Каменица. Турско робство -1830 г. Открива се първото килийно училище в района, под влияние на монаси от манастира "Свети Яким Осоговски" край Крива паланка. В гориста скрита местност тайно от турците, в една сламена къща в местността "Драгневец", с. Преколница, близо до днешната граница с Република Македония, започват обучение на четмо и писмо 10-15 деца от околните махали, а от 1864 година и едно момиче (първата грамотна жена в Каменица - Стоянка Митова). Тогава там живеят българи, граница няма (те не  са подозирали, че някога тук ще има държавна граница). Идва Освобождението - 1878 г. По вододела се слагат гранични пирамиди - разделят се села, имоти. Появяват се тук-там гранични постове. Оттатък -Турско, войници, граничари с фесове в Българско (македонска област). Отсам - български граничари. Идва 1912 година. Турция се изтегля от Македония, оттатък фесовете изчезват, появяват се сръбско-хърватски-словенски символи и говори, граничари в униформи. Отсам все си е Българско. От запад - други надписи върху граничните пирамиди, друга държава. После - югославски граничари, различни по народност: сърби, хървати, словенци. Според баща ми - граничар през 1937 година в района, най-интелигентни били хърватите, добре се разбирал с тях, когато се виждали покрай браздата. От изток - пак си е Българско, граничари наши, напети, с пушки, паласки,бомби на коланите и граничарско куче (вж.сн.)

     След 1945 г. пак нови пирамиди на същите места, но малко по-големи: от изток пише НРБ, от запад СФРЮ. Така дълги години... На приливи и отливи напрежението по границата ту се повишава, ту се намалява. Инциденти - понякога трагични. Често минават диверсанти и от едната, и от другата посока. Откъм българската страна се изорава полоса, изгражда се и кльон, наподобяващ концлагерски. Хората, живеещи там, започват да напускат селата си, изселват се - семейно или на групи. Домовете им запустяват.
    Идва 1991 година есента. Две години след очакваната демокрация. Пак нови пирамиди, нови надписи - от запад РМ (Република Македония), от изток РБ (Република България). От запад граничари - нахакани македонци, от изток - напети българи. След 2001 г. - гранична полиция. Охрана, охрана... вече не пеша и с коне, а с модерни средства и техника, обхождане с джипове. Кльонът бе премахнат. Колко държави от запад се смениха все на същото това българско място, недалече от първото килийно училище -първото просветно сред каменичани.
    Каменица граничи с две държави - Македония и Сърбия. По цялото протежение на тези две граници - от връх Руен до с. Гюешево и до с. Жеравино, след това североизточно (от 1919 година) по Ньойската граница покрай черквата на с. Бобешино, през връх Църна трава и връх Арамлия на североизток - засега нещата са такива, каквито ги описвам. Е, все пак е спокойно, няма открити листове, пропуски, страхове...Дори и граничната бразда е силно обрасла и почти не личи къде е. Тук-там преминава по някой джип с надпис "Гранична полиция"... - все пак граница е, охранява се...
     Колко много надписи се смениха върху граничните пирамиди на едно и също място от запад! Турция (Османска империя), след това Сръбско-Хърватско-Словенско кралство, Югославия, СФРЮ, РМ. Ами, че не е ли твърде множко?

 

                                                                                      Благой  Анастасов

 

 

 

   
© ALLROUNDER