УЧИЛИЩАТА В КАМЕНИЦА

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

                      УЧИЛИЩАТА В КАМЕНИЦА, КЮСТЕНДИЛСКО

 

     Каменица е историческа и орографогеографска област в най-западната част на Югозападна България, Кюстендилска община. Има площ около 240 км2. Обхваща част от планините Осогово, Чудинска и Лисец и цялата Каменишка котловина.  Това е водосборният район на р. Бистрица от изворите й на около 2000 м в северния склон на осоговския първенец връх Руен /2252 м/ и притоците й, до навлизането в землищата на кюстендилските полски села. Съвременните села, които обхваща Каменица са 19: Гърляно, Ръсово, Раненци, Каменишка Скакавица, Гюешево, Преколница, Долно село, Цървен дол, Коприва, Жеравино, Бобешино, Црешньово, Кутугерци, Церовица, Леска, Лисец, Дождевица, Кършалево. Включваме и с. Гурбановци, което десетилетия административно беше свързано с кметство Кутугерци и община Долно село.

     В статията ще обобщим всички досега известни данни за училищата в тази малка област: публикации в енциклопедии, краеведски книги и др. Разговарях и с десетки  възрастни хора от изброените села, които знаеха нещо по този въпрос и от разказаното им от бащи, майки, дядовци и прадядовци. Още в началото ще направим уточнения, че ще споменем за първи училища като процес на обучение, а след това и кога са построени първите училищни сгради в съответните села. Това е така, защото в някои от селата, както ще видим по-надолу, учебен процес е започнал в някои частни къщи, обикновено по това време покрити със слама, а след  няколко години, понякога дори десетина, са си построявали училищни сгради.

     До 1830 г. тук не е имало нито училище, нито черква, не е имало нито един местен грамотен човек. За венчавка, кръщенка, опело са викали свещеници от манастира "Св. Йоаким Осоговски", основан още в края на ХІІ в., край Крива Паланка /Егри Паланка/.

Хронологично ще проследим нещата:

     Преколница. Под влияние на монаси от този манастир и местните родолюбци и

инициатори свещеник Малин Стоянов и дългогодишният тогава кмет Митре Боцев,  през 1830 г., ведна скрита местност тайно от турците, в сламена къща срещу махала Стоймировци, започва обучение на 10-15 деца от близките махали в местността "Драгневец", на десния горен склон на Мала река, близо до днешната граница с Република Македония. Това е първото училище в Каменица - килийно училище. Учители са монаси от цитирания вече манастир. Обучението е било на български с църковно-религиозна насоченост. Децата са учели четмо, писане, църковно пеене, молитви, псалми, сказания и жития на светци, свързани с религиозни празници. Условията са били трудни, обучението е провеждано само през топли месеци. Учениците не са минавали от отделение в отделение. Средствата  са били от помощи и дарения на местните хора, но не са достигали за заплати на тези учители-монаси. Те са били от манастира и са изминавали всеки ден по десетина км в едната посока - общо на отиване и връщане около 20 км на ден. Поради липса на средства учебният процес е прекратен през 1843 г.

    През 1848 г. пак по инициатива на горепосочените местен свещеник и кмет и на поп Новко - иконом в Кюстендил, роден в село Горни Кортен и с много голямата помощ на цялото местно население, околните села и град Кюстендил, се построява църквата "Св. Св. апостоли  Петър и Павел", сега паметник на културата. Още същата година в самия двор, от северозападната страна на черквата построяват и сграда - училище, с една стая и стая за учителя, с цел продължаване на килийното обучение. Непосредствено до сградата е изградена и църковната фурна, запазена и до днес. За пример им е служило с. Извор /днешните Западни покрайнини в Р. Сърбия/, където веднага след построяването на черквата през 1833 г. започва да действа и килийно училище.

Но в Преколница нещата не се случват веднага, вероятно поради липса на средства, а чак след десетина години т.е. през 1859 г., когато започва учебен процес. Дотогава сградата-училище е използвана като хамбар-барака за събиране на материалите и подаянието за черквата. Тази първа училищна сграда в Каменица, вече на 170 години, претърпява много ремонти, реконструкции, подръжки, препокриване /вж. сн. 1/ главно от кметството. Сградата и до ден днешен, винаги се е възприемала като килийното училище в двора на черквата. И тук учениците не са минавали от отделение в отделение. Получавали са елементарна грамотност. Освен от Крива паланка е имало учители и от Кюстендил, някои от които по-образовани и подготвени - те провеждали учебният процес на по-високо ниво  /Янчо Янев, "Село Преколница", 2004 г., стр. 55/. Тук са продължили да се образоват някои от станалите вече над 20-годишни младежи -  ученици от първото килийно училище в "Драгневец". През 1864 г. учи и първата грамотна жена в Каменица  - Стоянка Митова, баба по баща на художника Борис Елисеев. С няколко прекъсвания училището е просъществувало до Освобождението.

     През 1882 г. преколничани си построяват вече самостоятелна сграда за училище  "Кирил и Методий" в Рекалийска махала, близо до черквата, от североизточната страна и извън двора й на н.в. 840 м. Тогава, след Освобождението, училищните сгради са били тип Лука Въжаров - училищен инспектор в Кюстендил, роден в Копривщица. В по-малките села строели паянтови, не съвсем удобни училища. Но желанието за учение е надделявало над мизерните условия.

     Преколница е община още от първото административно деление през 1882 г. Тя дълги години, в края на ХІХ в. и докъм 1912 г. е културно средище на Каменица. Тук, в училището се провеждат срещи, беседи, семинари, показни уроци, сказки, пред учители от всички тогава действащи училища - Долно село, Гюешево, Раненци, Гърляно, Бобешино и от училища в частни сгради в Леска, Жеравино и Каменишка Скакавица. Кани се и местно население. За този период трябва да отбележим много ниската грамотност в Каменица, въпреки съществуването на  училища в горепосочените села. При второто преброяване през 1887 г. от 8500 души жители в Каменица грамотни са били само 7% от мъжете и едва 0,09% от жените - само пет момичета. Добре, че през 1891 г. излиза Закон за задължително начално образование. Ако не е бил този закон жените още дълги години щели да бъдат напълно неграмотни. Повечето от родителите са смятали, че на момичетата не им трябва грамотност. Въпреки заплашващите ги глоби, никой родител не си и помислял да праща момиче да учи на 5-8 километра и толкова обратно всеки ден, тъй като повече от половината села не са имали собствени училища.

     През 1921 г. със закон става задължително и основното образование. Училища през 20-те и 30-те години се построяват във всички села и нещата коренно се променят. Това е периода на детството на моите родители, лели, роднини, които помня добре. Всички мъже и жени бяха грамотни, учили поне до четвърто отделение.

     След прокарването на жп линията през 1910 година нещата се променят. Тази линия е строена не да се развива Каменица, а да  продължи за Скопие. Това е друг тягостен въпрос, който не е решен вече 107 години. Надявам се все някога /след 15-20 години/ да се движи влакът София - Кюстендил-Гюешево-Скопие. По първоначалния проект с. Преколница трябвало да бъде последна гара на наша територия, но... намесват се чорбаджии с доста имот, през който е трябвало да мине трасето на линията и успяват да я изместят югоизточно от имотите си и така я удължават с близо четири километра. Иначе линията трябвало да мине през центъра на Преколница, покрай р. Лебница и нататък под Деве баир. Нещата се променят в полза на Гюешево и Долно село, където първо в Гюешево, а по-късно и в Долносело се откриват  прогимназии. През годините след Освобождението и особено след Първата световна война, населението бързо се увеличава в селата, главно от високата раждаемост. Деца много - класните стаи започват да не достигат.

     През 1953 г. в Преколница е построена модерна училищна сграда със слънчеви стаи в местността  Катунище. Като училище тази сграда е до 1974 г., когато децата намаляват и малкото останали отиват да учат в Гюешево. Сградата става социален дом за болни жени, в момента 61 над 18-годишни. В двора на тази сграда през 2009 г. се откри допълнително преходно жилище за ползване от 15 жени в по-добро здравословно състояние /по разказ на Роза Исионова, бивш дългогодишен кмет/.

     Старото училище в Рекалийска махала известно време се ползва и като кръчма, след това се руши и сега там има други постройки. От средищното за Каменица училище от края на ХІХ в. и началото на ХХ в. не е останало нищо.

  Гюешево. Има данни за обучение през турско робство в частни къщи от 1871/72 г.През 1880 г. построяват училище /отдавна разрушено/в мах. Пашалийска, сегашната Заревска. След построяването на жп гарата и пускането на линията през 1910 г.,училището се премества в сгради на жп гарата. Тук се открива и първата прогимназия в Каменица през 1912 г.  В прогимназията учат и някои деца, главно момчета, от далечни на Гюешево села. И тук започват да не достигат класни стаи - от 1945 г. до 1950 г. се ползват за училище и почивните станции, които са на БДЖ.

     През 1950 г. Гюешево има нова голяма, двуетажна училищна сграда в центъра на селото, до шосето за гр. Кюстендил, на н.в. 930 м, впоследствие разширена. Общият брой на децата достига около 240. Училище "Св. Цар Борис" е последното закрито училище в Каменица през 2001 г. - като начално и основно. Малкото останали ученици се извозват с училищен автобус до Жилинци, а от 2008 г. - до Кюстендил. От Гюешево в момента се четири ученика. Сградата вече се руши, ето я /вж. сн. 2/ - буренясъл двор, счупени врати и прозорци.

     Долно село.Това е селото в Каменица с училище преди Освобождението, с училищна сграда от 1874 г. / вж. сн. 3/ През същата година се открива и черквата. Училището се построява близо до нея от западната й страна на около 80 м. Тук започват да учат и деца от околните села, пак главно момчета. В определени периоди се използват за училища и частни къщи. След откриването на жп гарата /1910 г./ се ползват и нейни сгради. През 1932 г. се открива прогимназия именно в сграда на гарата. Не достигат учебни стаи - деца много. През 1950 г. се построява масивна двуетажна училищна сграда - училище "Кирил и Методий", в централната мах. Превалец, на н.в. 820 м. - със салон, сцена,  библиотека. Салонът през 50-80-те години на ХХ в. се използва за забави, вечеринки, пиеси, кинопрожекции поне веднъж седмично и посрещане на Нова година. Старото училище до черквата е превърнато в седмичен пансион за деца в прогимназията от далечните села. Наблизо, над кметството, през 1963 г. е построена голяма двуетажна светла сграда за седмичен пансион.

     Училището в Долно село е закрито през 1993 г. и всичко е прехвърлено в с. Гюешево. Сега дограмата на сградата се руши. Но старото училище до черквата е още сравнително запазено - поддържано е вече над 140 години. Използва се при задушници, погребения, панихиди..., но бурените доста са обхванали сградата и около нея...

     Бистрица. Самостоятелно село до 1959 г. Оттогава административно е присъединено като махала към Долно село. Училището е от 1924 г., близо до черквата, на н.в 845 м. Дотогава децата учат в Долно село. Функционира до 1960 г.

     Раненци. Училищно обучение съществува три години преди Освобождението

в частна къща в Славевска махала. От 1880 г. се построява училищна сграда в централната махала. Селото е голямо, учениците - много и се налага по-голяма постройка. Прави се и надстройка на тази сграда с помощта на дарения и пари от наема от каракачаните, които ползват пасищата на селото в Осогово, а също средства и от държавата. През 1937 г. се открива и прогимназия, учениците достигат 140-150 . Поради намалелия брой на децата училище "Отец Паисий" се закрива - прогимназията през 1985 г., а през 1992 г. - и началното. Сега двуетажната сграда, на н. в. 935 м, е още сравнително в добро състояние, но започва да се руши. Малкото останали ученици отначало се извозваха до Гюешево, след това до Жилинци, а след закриването на училището в Жилинци през 2008 г. - до Кюстендил. Доколкото имам сведения - само един ученик.

     Гърляно. От 1884 г. - училище съвместно със с. Ръсово, на границата между землищата на двете села, на десния бряг на р. Бистрица, на около 500 м северно от главния път, в местността "Ширината". Сградата е паянтова, с две класни стаи, учителска стая и малък коридор. Училището функционира до 1936 г., когато сградата става опасна. Двете села си построяват през тази година самостоятелни училищни сгради за ученици до четвърто отделение. В Гърляно - училище "Отец Паисий",  малко южно от главното шосе., на н.в. 940 м. Закрито  през 1991 г., след коетосградатае продадена на частно лице. Малкото деца се извозват отначало до Гюешево, след това до Жилинци, а от 2008 г. - до Кюстендил. Това са около 15 ученици от първи до осми клас, главно роми. Те не знаят цигански език, както и техните родители, баби и дядовци. Това са роми, заселили се тук преди 30-40 години от Циганската махала до река Коприва в с. Кутугерци. При преброяване се пишат българи, не правят пакости по селата...

      Ръсово. Съвместно с Гърляно, през 1884 г. в местността "Ширината" /горепосоченото училище/. Самостоятелна сграда за ученици до четвърто отделение - в центъра на селото през 1936 г., на н. в. 895 м. Функционира до 1970 г. Сега сградата е кметство, но не се поддържа добре - дворът е буренясал.

     Тук ще направя едно, надявам сеполезно уточнение. Има публикация от автор от Гърляно, че в Гърляно и Ръсово има общо училище и забележете - след 1850 г. с килийно образование. Самият автор пише, че то е  било с две класни стаи, учителска стая и малък коридор. Да, това е така, но очевидно става въпрос за училището в местността "Ширината", съвместно за двете села. Но то е построено след Освобождението и е било светско.

     Гърляно около 1860-1880 г. е било малко село с около 200 жители - по-малко от половината от тези на Преколница, Раненци, Гюешево или Долно село. Затова са потърсили съдействие за общо училище с ръсовчани. В Гърляно не са имали нито черква, нито манастир. Действаща черква нямат все още. От десетина година има само изграден корпус на черква в центъра на Гърляно.

     През турско робство, особено след основаването от турците на Крива  паланка /Егри паланка/ през 1634 г., хората са бягали от пътя, където са се движили керваните. Гърляно е било до пътя  - с малко къщи и няколко хана за бивак. Разговарях с много хора от района: Марин Максимов, Веселин Стоименов, Христо Илиев от Гърляно; Блага и Никола Георгиеви, Милан Петракиев от Гюешево. Всички са единодушни - нямат сведения за килийно училище в Гърляно и Ръсово през турско робство, а става въпрос за старото училище от 1884 г. Даже местността "Ширината", 70-80-годишните от село Гърляно не знаят като название, а мястото наричат "Старото училище".

     Бобешино. Училище "Кирил и Методий"от 1884 г. През 1948 г. - нова сграда, когато е открита и прогимназия. Тя функционира до 1959 г., а началното образование е закрито през 1975 г. , след което малкото деца учат в Долно село и са на седмичен пансион. Сега в училищната сграда е кметството, на н.в. 886 м.

     Каменишка Скакавица. Училище от 1892 г. в частна къща. Собствена сграда  от 1904 г., на н. в. 960 м. Преди това децата учат в Преколница, Гюешево или Раненци. Училище "Кирил и Методий" е закрито през  1970 г. Сега е кметство. Сградата е в сравнително добро състояние.

     Кършалево. Училище в махала "Паунова", от 1902 г до четвърто отделение. Прогимназия учат в Ломница или Соволяно. Закрито през 1965 г. Сградата е все още в сравнително добро състояние, на н.в. 805 м.

     Лисец и Дождевица. От 1901 г. до 1906 г. - училищни занимания в частни  къщи. От 1906 г. в с. Блатец построяват общо училище за трите села - Лисец, Дождевица и Блатец до четвърто отделение. По невнимание сградата е опожарена през 1924 г. В Лисец е построена самостоятелва училищна сграда през 1927 г.  близо до черквата, на н.в. 1105 м. Училище "Елин Пелин" действа до 1965 г. Сега сградата се руши.

     Дождевица - самостоятелно училище от 1928 г., "Отец Паисий", близо до черквата, на н.в. 930 м. Закрито през 1958 г. Сега е в развалини. 

     Церовица. Училище построено през 1905 г., близо до черквата, на н.в. 809 м. Редовни занимания от 1908 г. Прогимназия учат в Долно село или Ломница. От далечните махали са на седмичен пансион в прогимназията в Долно село. Училището е закрито през 1969 г. Сградата е запазена и се използва при обреди.

     Леска. Училище  от около 1912 г., под черквата,с патрон "Св. Кирил и Методий", на н. в. 955 м. По-късно, близо до училището, е построена и трапезария за учениците. Закрито през 1960 т., след което 8 деца учат в Долно село на пансион. Сградите са рухнали. Има данни /Янчо Янев, "Село Преколница", 2004 г./, че в Леска е имало обучение в частни къщи в края на ХІХ в., когато учители от Леска са участвали в семинари и срещи в средищното тогава училище в Преколница.

     Црешньово. Училище от 1920 г. в Кюрчинска мах, на н. в. 1000 м .Построена е и отделна сграда за трапезаря и кухня. Дотогава учат в Долно село или Бобешино. Закрито през 1958 г. В момента  сградите са се саморазрушили.

     Кутугерци - моето родно село. Училище от 1924 г. в махала Селище, на надморска височина 800 м, близо до жп линията. Дотогава децата учат в Долно село. До 1932 г. някои момчета ходят да учат в прогимназия чак в Гюешево, но това са единици, след тази година - в по-близката прогимназия в Долно село. Училищната сграда имаше две класни стаи, малка стая за учители, стая-трапезария и мазе. След войната в трапезарията се раздаваха храни-помощи от САЩ, каквито имаше и за цялата страна. Това бяха храни, на които още помня вкуса: кондензирано мляко, кокосово масло, фъстъчено масло, консерви и др. Струва ми се, че тогава помощите бяха качествени, не както съвременните, често с изтекъл срок на годност: царевица, стара несваряема черна леща, лекарства и др.

   В Кутугерци беше най-голямата Циганска махала в Каменица. През моето детство /в края на четиридесетте/  в училището учеха едно-две циганчета. Нямаше никаква дискриминация. Техните потомци сега живеят в Долно село и Гърляно, а махалата им е напълно запустяла, само зидарии едва личат в храсталаците. Училище " Св. Кирил и Методий" в Кутугерци е закрито през 1965 г. Оттогава и досега сградата е кметство и се поддържа в сравнително добро състояние.

     Коприва. Училище в частна къща от 1920 г. От 1927 г. - училищна сграда  в Пащерска махала, на н.в. 962 м. Училище "Св. Кирил и Методий" е закрито през 1960 г. Сградата се руши.

     Гурбановци. От 1930 г. - в частна къща. От 1932 г. - училищна сграда, училище "Васил Левски" в Средна махала, на 200 м югоизточно от гробищата, на н.в. 1208 м. Закрито през 1960 г.  И петте ученика отиват на пансион в Долно село. Сградата вече се е разрушила.

     Цървен дол.  След Освобождението някои момчета учат в Преколница или Долно село. Училище "Св.св. Кирил и Методий" - в центъра на землището от 1936 г., на н.в. 920 м , на левия бряг на р. Цървендолска. Има непотвърдени сведения за обучение в частни къщи преди това. Училището е закрито през 1960 г.  Малкото останали деца учат в Долно село. Сградата се е разрушила.

     Жеравино.   Учебен процес с прекъсване в края на ХІХ в частни къщи.Има сведения /Янчо Янев, "Село Преколница", 2004 г./, че през този период учители от селото участват в беседи, срещи, семинари, показни уроци в средищното училище в с. Преколница. Училищната сграда е от 1938 г., близо до черквата.Тя е последната построена училищна сграда за начално училище в Каменица, н. в. 1195 м. Закрито през 1960г. Сградата е видимо в сравнително добро състояние.

     Накрая ще обобщим и ще направим сравнение:

     В Кюстендил близо до черквата "Успение Богородично", през 1820 г. е построено първото училище в града. То било килийно, с една стая. Действало до 1849 г., когато е съборено и в двора на черквата е изградена нова сграда - това на взаимното училище, което било светско, за начално образование. Действало до 1888 година. Някои неправилно наричат това училище "килийно". От десетилетия сградата на това взаимно училище се ползва за различни културни прояви и е обявено за паметник на културата. По-правилно е да се нарича възрожденското училище. То носи името "Св. св. Кирил и Методий". Правоприемник на взаимното училище /като институция/ е днешното Първо основно училище "Св. св. Кирил Методий".

     В Каменица през годините 1930-1955 г. е имало от 1000 до 1100 ученика от първи до седми клас, при население 9000-10000 души. Във всичките 19 села е имало училища до четвърти клас /отделение/, а в четири села - и прогимназии: Гюешево от 1912 г.;Долно село - от 1932 г.; Раненци - от 1937 г.; Бобешино - 1948 г.

     Сега при 700 души постоянно живеещи, главно възрастни хора, няма нито едно действащо училище. С училищни автобуси се извозват до Кюстендил около 23 деца /от тях 17 са роми/: 4 от Гюешево, 1 от Раненци, 3 от Долно село и 15 от Гърляно.

    Може да ми е мъчно, но въздишайки ще кажа: в Каменица вече от десетилетия не звучат училищни звънчета и не се чуват ученически гласчета. Има бурени, залостени, заключени, полуразбити врати и както казва писателят и режисьор от Кюстендил Благой Ранов, училищата в Каменица са "прозорци с избодени очи".

 

                                                   Снимка №1 от 2009 г.

 

                                Училището в с. Гюешево. Снимка №2 от 2017 г.

 

                                                    Снимка №3 от 2009 г.

 

 

             декември 2017 г.  Кюстендил                              Благой  Анастасов - краевед

   
© ALLROUNDER