КЕСИМДЖИЙСТВОТО В ГЕОГРАФСКА ОБЛАСТ КАМЕНИЦА, КЮСТЕНДИЛСКО

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

     Въпросът с кесимджийството е слабо изследван в българската историческа наука. Този проблем се е появил през последните 50-60 години на турското робство и е характерен за районите: Кюстендилското Краище /част от селата сега са в Сърбия след Ньойския договор от 1919 г./, Каменица и частично в села на Пиянец, Кюстендилски полски  и някои Радомирски села.  

     Как се е появило кесимджийството в Каменица? Кои села е обхванало?  Как се е стигнало до нерешаване на въпроса дълги години след Освобождението?  

     В Кюстендилското Краище кесимджийството е било най-масово и е довело до първия селски бунт в Княжество България след 1878 г. 

     Географска област Каменица, Кюстендилско се намира в Западна България. Това е най-западната географска област на съвременна България? Защо казвам съвременна България? Защото в миналото, през вековете, е имало далече по- на запад, югозапад и северозапад географски области на България. Това е сравнително малка област с площ около 240 кв. км, включваща и незаселената част на Осоговската планина от с. Гърляно до връх Руен. Най-общо казано това е историко-орографо-географска област, която обхваща цялата водосборна площ на р. Бистрица и нейните притоци от изворите й до навлизането в землищата на кюстендилските полски села, включително с. Кършалево. Областта включва част от три планини: Осоговска планина, Чудинска и Лисец. Последните две са изцяло населени, особено много преди 50-100 години, с махали с многобройно население, до надморски височини 1200-1300 м. За съжаление сега повечето са обезлюдени. 

     Така описаната площ на юг-югоизток граничи с Осоговска планина /вододела между р. Бистрица и р.р. Елешница и Банщица/; на запад - с българо-македонската държавна граница; на север - с българо-сръбската държавна граница, която е по вододелното било на Чудинската планина; на североизток - с Чудинската планина, а на изток с Лисец планина. Съвременните села в Каменица са 19: Гърляно, Ръсово, Раненци, Каменишка Скакавица, Гюешево, Преколница /с присъединеното към него с. Жедилово през 1971 г./, Долно село /с присъединеното с. Бистрица през 1959 г./, Цървен дол, Коприва, Жеравино, Бобешино, Црешньово, Кутугерци, Церовица, Леска, Лисец, Дождевица, Кършалево и Гурбановци, което орографо-хидрографски не е типично каменишко село, но го включваме, защото административно винаги е било свързано с Долно село и Кутугерци.  

     Демографският връх /най-много живеещи/ на горепосочените села е бил през 1934 г. - около 10 000 души, живели тогава в около 1500 къщи. Сега целогодишно живеят около 740 души в 325 къщи; още толкова къщи се обитават само през летните месеци. 

     Моите прогнози са, че Каменица няма да се обезлюди напълно - още няколко години ще намаляват постоянно живеещите и след това ще се установи едно ниво от около 500 души, главно от завръщащите се по селата пенсионери и около 200-300 души само през летните месеци. Надеждата е в пускането на ж.п коридор №8. 

    Освобождението /1878 г./ заварило 11 каменишки села в особено положение относно владеенето на земята. В Кюстендилското Краище такива села са били  повече - 33. 

     У нас спахийството възникнало в началото на турското робство. На спахиите била дадена за ползване и владеене до живот част завладяна българска земя, но собственик била турската държава. В империята започва упадък, който продължил и в началото на 19. век. Реформа предвиждала спахийската система да бъде премахната. Спахиите трябвало да бъдат махнати от спахилъците и приходите от тях да събира държавата. Не могла да бъде прокарана така лесно тази реформа в обширната Османска империя, защото спахиите вече имали придобити права на собственост върху част или цялата земя в някои села. След 1810 г. чорбаджии - бейове, чифликчии започнали лека-полека да притурят към собствената си земя  /сравнително малка по площ/ отнета земя от селяните, което правели главно по четири начини. Централната власт на империята не успявала да контролира процесите по места и така своеволията на бейовете, живеещи главно в Кюстендил, продължили безнаказано. Някои съвременни политици и държавници и съставители на учебници казват турско присъствие, османско господство, дори съжителство. Обаче, най-приемливи за широката общественост са понятията владичество, иго, робство. Ето четирите начина за отнемане земите на прадядовците ни къде с измами, къде с насилие, а някъде със заплахи и убийства на съпротивляващите се собственици: 

     1. Когато селото трябвало да плати "кръвнина" и нямало нужната сума, селяните били принудени да вземат заем от богат турчин. След това, когато не могли да се издължат, поради бедната земя и неурожайни години, турчинът присвоявал имота на селяните. 

     2. Когато някой турчин предлагал да брани селото от нападения на кърджалии  и други банди, като често самият той нарочно изпращал нападатели. Срещу това турчинът вземал подаръци и плащане в натура. Когато селяните не изплащали този борч навреме, той отнемал земята им и те ставали кесимджии. Данъкът се наричал кесим от кесмек - определено количество, отсек. 

     3. Когато някои села не можели да плащат редовно десятъка си, явявали се прекупвачи-турци на данъка, които след това завладявали земите и отнемали тапиите за собственост. 

     4.  Най-учудващият и най-често прилаган начин, какъвто не е имало никъде по света, е следният: турски чорбаджии, аги от Кюстендил, които отивали с турските войски да потушават бунтове и въстания в Сърбия, Босна, Черна гора и на българите в Моравско вземали плячка, главно овце, агнета, говеда, коне и ги оставяли за угояване в пасищата на краищенските и каменишките села. Задължавали селяните безплатно и насила да се грижат за стадата, под наблюдението и контрола на верни на турчина пъдари. След две или три години господарят-турчин идвал и казвал: "Трябва да ми платите, защото моите стада са ви наторявали нивите и затова имате добра реколта." Когато не успявали да платят, той им присвоявал земите. 

     Така тези села, поради една или две от горните причини, стават кесимджийски, къде изцяло, къде частично. По-богатите села, с по-плодородна земя и някои с доходи от наема получаван от каракачаните за пасищата в Осоговската планина, където пасели стадата си от овце, успели да си изплатят кесима и Освобождението ги заварва без задължения. Това са: Гърляно, Ръсово, Раненци, Каменишка Скакавица, Гюешево и Преколница. Коприва се обособява като село в България след Освобождението през 1878 г. Дотогава махалите на село Коприва са част от село Търново, от което по-голямата част остава в Турско и като село съществува и сега в Република Македония. Къщите, които са останали в България, тогава около 20, образуват село Коприва. Селяните направили заменки със земята, която им е останала в Турско и не са останали след Освобождението кесимджии. 

Село Жеравино пък е било дервенджийско, селяните ползвали някои привилегии затова, че са охранявали там прохода и не са останали кесимджийски. Село Леска също не е останало кесимджийско, защото селяните са се издължили с доходите от продажбата на дърва за огрев и дървени въглища.  Сравнително лесно, за един ден са отивали и връщали от Кюстендил с коне. Нямам сведения четирите къщи на с. Жедилово, останали след Освобождението в България, да са били кесимджийски. Те също са направили заменки на имоти, останали им тогава в Турско. 

     В Каменица най-напред с. Бистрица е станало кесимджийско и започнали да го наричат Турско село и Чифлико. Това се случило още през 1820 г., когато селото имало само 12 къщи. При Освобождението къщите са били 33, от които 29 кесимджийски. 

     Постепенно, в продължение на 60-70 години, почти половината села в Кюстендилското Краище и Каменица станали кесимджийски. В Кюстендилското Краище 33 села, в Каменица 11, около 20 в Пиянец и Кюстендилското поле и няколко в Радомирско остават кесимджийски и след Освобождението. 

     Какво е определял турчинът да заплатят за една година селяните преди Освобождението? Примерно: двайсет къщи трябвало да дадат: 300 кутли жито /1 кутел е равен на 20 оки, а една ока е равна на 1,225 кг/, 20 оки сирене, 20 оки масло, 80 оки дървени въглища, 20 конски товара дърва за огрев, 100 дъбови колци за лозето на турчина в полето, по едно агне от всяка къща, няколко овена от селото, около 20 чифта вълнени чорапи, ангария по жътва и вършитба на село около 50 дни и т. н. - за всяко от селата различно количество, според големината на имота, но заробващо, особено при честите неурожайни години. По своя воля господарят е можел да замени данъкът от натура в пари и да го увеличава произволно.  

     Преди Освобождението селяните са правили опити да се оплакват пред Високата порта от увеличаването на кесима. Уж на чифликчиите е било забранено да вдигат кесима, но само на думи. 

     Радостта от свободата, която изпитвало населението в Княжество България, не можали напълно да изпитат всичките наши предци. Оказало се, че те трябвало да изплащат собствената си земя, отнета им от турците по насилствен, незаконен начин. 

     Срещу този тежък данък /другите данъци към държавата също са си плащали/ селяните, главно в Кюстендилското Краище, се разбунтували и отказали да го издължават, тъй като настъпил глад от неурожайна година и са били принудени да ядат корени, треви и счукани кори, размесени с малко брашно и вода. Потърсили съдействието на младата българска държавна власт. На 28 април 1880 г. на 21-то заседание на Второто народно събрание били прочетени протести на селяните от Чешлянци, Метохия, Царица, Побит камък, Шатковица, Мосул, Бария. Народните представители Петко Каравелов, Стефан Стамболов и др. с пламенни слова изразили своето недоволство и дали надежда, че ще бъде възстановена собствеността на селяните без заплащане. Гласувано било протестните писма да бъдат предоставени на Министерския съвет /с министър-председател Драган Цанков/ за решение. Тъй като изпълнението на решението се забавило, селяните от Краище се вдигнали на бунт, пристигнали в София, обградили входа на Народното събрание и заявили, че няма да си тръгнат, докато не решат въпроса им. На 23 юли 1880 г. правителството избрало комисия в състав: председател Петко Каравелов - министър на финансите и членове проф. Константин Иречек - главен секретар на Министерството на просвещението и Михаил К. Сарафов - началник на ститистическия отдел във финансите. Това удовлетворило селяните и те се завърнали да чакат комисията на място. На 10 август 1880  г., с файтон през Радомир, комисията пристигнала в Кюстендил. Започнали "задълбочени" проучвания, проверка на документи, разпити на българи и турци, които често дават противоречиви сведения. Членовете на комисията отиват и на място в Горно Уйно, Горни Кортен и с. Извор, тогава околийски център. След това разговарят и със селяни от Каменица и Радомирски села, някои повикани, други явили се доброволно. Комисията се връща в София и изготвя доклад до Министерския съвет, който подготвил законопроект, внесен на 76-то заседание на първо четене в Народното събрание на 12 ноември 1880 г.  Изказват се доста народни представили в подкрепа на законопроекта като Стефан Стамболов, Петко Р. Славейков и др. На 22 ноември 1880 г. законът е приет с тълкувателни текстове за земите - кои какви са и на кого са и други текстове, нерешаващи категорично  и веднага въпроса в полза на селяните, а само частично. Също специални комисии да определят характера и размера на задълженията за земите и  т.н. "Решението на въпроса за кесимджийските села да платят на своите бивши господари собствената си земя бе крайно несправедлив. Този дълг трябваше да поеме държавата." /Йордан Захариев, "Каменица", стр. 77/ Заб.Тогава народни представители са били само мъже. Жените са получили право да гласуват и да бъдат избирани едва през 1937 г.

    Започва четири години и половина мъчително прилагане на несъвършенния закон по места. Наложило се с нов закон, чак през февруари 1885 г,. да се определят размерите и  цените на спорните имоти.  

     Ето кесимджийските села в Каменица и първоначалната оценка от 1885 г. на имотите, по които трябвало да плащат на турците:

 

име на селото     колко къщи има      колко къщи плащат      каква сума в златни лв 

                                                                                                         /оценка от 1885 г./ 

Долно село                    106                                47                                    5 160 

Бистрица                         47                                33                                  35 000 

Цървен дол                     30                                27                                    5 980 

Бобешино                       73                                48                                   25 740 

Црешньово                     33                                21                                   10 100 

Кутугерци                       71                                30                                    16 501 

Церовица                       68                                56                                    28 485 

Гурбановци                    12                                12                                     5 440 

Лисец                              31                               25                                    17 802 

Дождевица                      32                               32                                      9 719 

Кършалево                      25                                23                                     9 880

 

За всичките пък 33 кесимджийски села в Кюстендилското Краище /всяко село е плащало поотделно/ било определелено да платят първоначален дълг по оценки от 1885 г.  -  337 446 лв. 

     Правителството изплаща на турската държава чрез Българската земеделска банка 800 000 златни лв /за цяла България/. Селяните се задължават към държавата, а турците получават "своето". Лихвите веднага започват да текат, а  при неурожайни години следва неплащане, лихвите се увеличават още повече /нещо като бързите кредити при неплащане сега/ и за селяните става много тежко. 

    След 1885 г. започват години на плащания, прекъсвания, изчаквания за опрощаване на дълга. 

    Селата в Кюстендилското Краище от 1 юли 1885 г. до 31 декември 1910 г. изплащат от горепосочения дълг /337 446 лв/ и лихви сумата 186 615 лв. Остава дълг заедно с лихвите към 1 януари 1911 г. - 675 492 лв. Вижда се, че дългът се е увеличил чудовищно!!! 

     Започват войните. Нямам сигурни доказателства как и кога този убийствен дълг  е опростен?! И така чак 34-35 години след Освобождението всички селяни в Каменица и Кюстендилското Краище стават реални собственици на земите си. 

     За да напиша тази статия освен литература ползвах и разговори с най-възрастни хора от Каменица. Те смътно си спомняха неща по този въпрос, разказани им от бащи и дядовци. Някои дори не бяха чували за такъв проблем. По-младите им потомци се учудваха, че е имало такова нещо и ме питаха откъде зная тези неща. Написах тази статия, за да отговоря.

 

                                                 Използвана литература:

 

     1. Захариев, Йордан. Краище. БАН.С., 1918 

     2. Захариев, Йордан. Каменица. БАН.С., 1935 

     3. Георгиев, Пантелей. Краище. 2003.С., 2003 

     4. Анастасов, Благой. Същинска Каменица. С., 2011 

      Използвани са разговори с възрастни хора, родени в Каменица 

      януари 2016 г.                                             Благой Анастасов

      Кюстендил                                                        краевед

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   
© ALLROUNDER