Село Гурбановци, Кюстендилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

      Надморски височини (средни) при махалите 1170-1260 м.

     Село Гурбановци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г., под името Груяновци.

     Селото е разположено в Чудинска планина, южно от връх Арамлия (1496 м), по левия долинен склон, в началото на Ломнишка река, която тук наричат Гурбановска река (поток).  Гранично село.

     Гурбановци не е типично каменишко село, тъй като орохидрографски принадлежи към водосборния басейн на р. Драговищица. Административно през последните близо 95 години  винаги е било към каменишки кметства и община - Церовица, Кутугерци, Долно село.  Връзката на Гурбановци с общинския център Долно село и съседното село Кутугерци, включително и жп спирката, е постоянна. Затова го отнасяме към най-северната част на географска област  Каменица.

     Селото отстои на 30 км СЗ от гр. Кюстендил, по пътя през селата Гърляно-Долно село- Кутугерци- Гурбановци. Съществува и друг път: Кюстендил-Соволяно-Ломница- Ивановци-Гурбановци, почти със същото разстояние. И на двата пътя последните 7 км са черни и изровени.

     Според местно предание селото е наречено на родения в него Гурбан войвода.

     Климатът е  умерен, преходно-континентален, с планинско влияние.

     Откритите и регистрирани от археолозите старини са следните:

     Селище. Намира се на 0,92 км ЮИ от гробището, в местността "Селище", източно от Долна махала, на височина 1100-1200 м. Възможно е тук да се е намирало средновековно селище.

     Некропол и оброк. Намира се на 0,67 км източно от гробището в Долна махала, на височина 1170-1185 м. Между двете части на махалата е местността "Църквище", където е било общоселското оброчище -      Оброк.  Намира се на 0,42 км ЮЗ от гробището в местността "Говедарци", на 150 м западно от Горна махала, която се счита за най-старата в селото. Оброчище "Свети Дух", на височина 1265 м.

     Оброк. Намира се на 0,2 км ЮИ от гробището в местността "Сбирище" (при училището в Средна махала). Оброк "Илинден", на височина 1205 м.

     Село Гурбановци е запустявало за доста дълго време (за около 70 г.) в края на ХVІІ в. Легендата (по Йордан Захариев) за унищожаването е свързана и със съседното село Ивановци. Гурбан войвода е бил в числото на нападателите, които ограбили султанските чиновници (арачии) и ги убили в местността "Излак" - билото северно от с. Кършалево. За отмъщение, селото било разрушено от турците, заедно с Ивановци и запустява за дълги години. След средата на ХVІІІ в. първият заселник е бил дядо Марко, дошъл на това място от прешовското село Стайовци в Македония.

     Гурбановци е разпръснат тип селище. Състои се от три махали: Горна, Средна и Долна. Това е малко село и по население, и по територия.

     Няколко фамилии от селото са се изселили в Османпазарско (Омурташко).

     Освобождението (1878 г.) заварва с. Гурбановци като изцяло кесимджийско - всичките  12 къщи повече от 25 години са плащали непосилен, несправедлив, дори странен дълг чрез Българска земеделска банка. Така е трябвало да откупят собствените си имоти, заграбени от турския бей през последните десетилетия на робството, като все се надявали,че държавата ще им опрости този дълг. По първоначални оценки на имотите им от 1885 г. тази непосилна  сума е била общо  5440 златни лв. При това тя нараствала от лихвите.

 

                                         Брой население по години:

 

                1866 -   67          1910 - 149          1956 -  86          2001 -  7

                1880 -   87          1920 - 171          1965 -  37          2005 -  4

                1892 - 108          1926 - 196          1975 -  27          2010 -  3

                1900 - 146          1934 - 217          1985 -  16          2015 -  3

                1905 - 149          1946 - 157          1992 -  16          2020 -

 

     Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо колко са по статистически данни и къде са по лична карта.

     Административната принадлежност на с. Гурбановци е следната:

     От 1883 г. е към Ломнишка община; от 1920 г. - към кметство Церовица, Долноселска община, след това дълги години е към кметство Кутугерци. Селото е към кметство Кутугерци в създадената селищна система -Гюешевска (1978-1983 г.), а след това в Гърлянска (1983-1987 г.) От 1987 г. до 2007 г. пак е към кметство Кутугерци, община Кюстендил, след закриването му и в момента е към кметство Долно село, община Кюстендил.

     Препитанието на хората е било главно от земеделие и животновъдство, дърводобив и производство на дървени въглища. Населението е било бедно, имотът за обработка е малко, с неплодородна почва и ниски доходи. В миналото са отглеждали и елда, която вирее на такава почва. Произвеждали са главно високопланинска ръж, овес, ечемик, картофи. Зърното не е стигало за изхранването, затова някои от мъжете са ходили на работа в Перник, София, Кюстендил, за да припечелят за брашно.

     Ньойската граница (1919 г.) още повече затруднява живота на селяните, част от имотите им остава оттатък границата - в Сръбско. Открит е митнически пропусквателан пункт в местността "Кавгалия" на границата. Митничарите (стражари) са били настанени в частни къщи и са били подчинени на Долноселската община.Селяните е трябвало да ходят в с. Бистър (сръбска община), за да платят данъка на имотите си и да получат разрешение - тефтер "прелазница", на който има залепена снимка - документ даващ им право да обработват земите си там. Записвало се е с какъв добитък и инвентар преминават, със същите е трябвало да се върнат в определен час. Това продължило докъм 1949 г., след временно прекъсване през войната (1941-1944 г.), когато достъпът е бил свободен.

     Дълги години, до 1990 г., в с. Гурбановци е имало Гранична застава.

     В селото никога не е имало църква, черкували се в храма "Св. Пантелей" в с. Ивановци.

     Начално училище е открито през 1930 г., то функционира до 1960 г. Останалите 5 ученика отиват да учат в Долно село, ползвайки общежитието. Прогимназия децата учат в Долно село, където се настаняват в училищното общежитие.

     В миналото домашните занаяти са развити. Имало е двама терзии (шивачи), работила и една воденица на Гурбановска река. През 1951 г. е открит смесен магазин, който от десетилетие вече не работи.

     През 1958 г. е образувано ТКЗС, заедно със селата Кутугерци и Леска. По време на колективизацията се произвеждали главно картофи, занимавали се с овцевъдство - отглеждали са две стада овце. През 1991-1992 г. земята се връща на бившите собственици или на техните наследници. Следва запустяване и самозалесяване.

     Селото е електрифицирано през 1974 г. - далекопроводът минава през с. Кутугерци. Махалите са водоснабдени от местността "Грао". Водата е букова, студена, пивка.

     Пощенските услуги и в миналото, и сега са от Пощенска станция - Долно село.

     Здравното обслужване е извършвано от Здравна служба - Долно село, а след реформата  - от личния лекар в с. Гърляно или в гр. Кюстендил. Стоматолог - в града.

     Ветеринарното обслужване е частно и на повикване.

     Автобусна връзка в селото няма и не е имало. Хората са пътували с автобус до Ивановци, а по-често с автобус или влак до Кутугерци, след това пеша 6-7 км черен път по пресечен стръмен терен до къщите си.

     В момента в с. Гурбановци постоянно живеят трима души. Те обработват маломерни парчета наследствени имоти, често посещавани и преоравани от дивите прасета, които през последните десетилетия са увеличили популацията си. Отглеждат около 20 овце и две кози. Лишей заразява старите овошки и дъбовата церова гора. Районът е екологчно чист.Чудесен въздух, чиста природа...и обезлюдяване.  

     Малкото постоянно живеещи се снабдяват със стоки от първа необходимост изключително трудно. Снабдяването става от махала Поповска, Кутугерци, откъдето два пъти седмично минават коли на частни фирми. Кутугерчанинът Борис Златков с кон закарва хляба до кутугерската Средна махала, оттам гурбановчанин взема хляба и го занася до селото си. Трудна работа, особено при зимни условия.

     Чистият въздух, хубавите гледки, вековната, все още запазена букова гора на десния склон на Гурбановска река, правят предстоя тук приятен и здравословен.

     За туристите, които желаят да посетят най-високия връх в Чудинската планина - връх Арамлия (1496 м) -  най-подходящият и най-достъпният маршрут е откъм с. Кутугерци, до което може да се стигне с влака или с кола. Оттам, през летните месеци, до с. Гурбановци може да се отиде с високопроходима кола. От селото до върха лесно се отива пеша за по-малко от час.

 

     Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

     Актуализация от автора: юни 2015 г., Кюстендил 

   
© ALLROUNDER