Село Церовица, Кюстендилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

   Надморска височина при жп спирката 748 м, при черквата - 807 м. При махала Бело каменье - 950 -1050 м.

   Село Церовица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г., под името Церовец. В списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. е записано като Черовиче. Името на селото произлиза от вид дъб - цер.

   Разположено е от двете страни на р. Бистрица, СЗ от Кюстендил, в географска област Каменица. По-голямата част от махалите са по южните склонове над левия бряг на реката, в Чудинска планина. Две от махалите - Бело каменье и Влаовец - са на десния по-висок и по-стръмен бряг над р. Бистрица, в Лисец планина.

   През землището на селото минава жп линията Кюстендил-Гюешево. Спирка Церовица е на 19 км от Кюстендил и е открита през 1910 г., когато е пусната линията. По асфалтовия път от Кюстендил, през Гърляно-Долно село-Кутугерци, разстоянието е 28 км. От Кюстендил, през Соволяно до Церовица, е 26 км - последните 6 км са черен път, затова по-рядко се използва.

   Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

   Установените и описани от археолозите старини са:

   Късноантично градище. Намира се на 0,85 км ЮЗ от жп спирката, в местността "Градището" ("Чуклето"), на височина 840-850 м, на левия склон на р. Бистрица.

   Късноантично селище и късносредновековна църква. Намира се на 0,37 км С-СИ от жп спирката, в местността "Селище", на височина 785-825 м. Открити са две старинни икони - на Св. Богородица и Св. Георги и други находки. Днешната църква "Света Богородица" е построена през 1895 г.върху основите на стара. Близо до нея е и съвременното гробище.

   Укрепление. Намира се на 0,75 км ЮИ от жп спирката, в местността "Горно Градище", на височина 956 м. Разположено е върху площадка на склон със северно изложение.

   Оброк. Намира се на 1,47 км Ю-ЮИ от жп спирката, при махала Бело каменье, на височина 1118 м, върху било на рид. Оброчище "Свети Дух".

   Село Церовица е разпръснат тип селище. Къщите са разполагани близо до изворна вода, има и "света вода" под Митрева махала в Дълбоки дол. Лекува рани и очи. Теренът около нея е обрасъл. Преди сто и повече години къщите са били схлупени, покрити със слама. В началото на ХХ в., особено след прокарването на железницата, са строят по-нов тип къщи и се покриват с керемиди.

   Землището е процепено от множество долове, които в миналото са образували в основата си поройни конуси и често са затрупвали жп линията при обилни дъждове. Това е характерно и за съседните села Кутугерци и Кършалево. От близо половин век няма развитие на поройните конуси, поради укрепване на доловете с баражи, залесяване и самозалесяване и липса на домашни животни, които преди са унищожавали растителността, предпоставка за начални поточета.

  Село Церовица се състои от махалите: Самарджийска, Паргова, Селище, Козарска, Божурина (най-старата), Вировска, Пешова, Митрева, Горна, Златкова, Рекалийска, Бело каменье и Влаовец. Някои родове и фамилии, след разселването си, са дали имена на подмахали. Имало е и една циганска къща (ковач).

   От 1883 г. село Церовица е към община Ломница; от 1934 г. - към Долноселска община. След създаването на селищните системи (1978-1983 г. - Гюешевска, 1983-1987 г. - Гърлянска), с. Церовица е кметство към тях. След закриването на селищните системи, селото е кметство към община Кюстендил. От 2014 г. кметството е закрито и селото е към кметство Долно село, община Кюстендил.

 

                                          Брой население по години:

 

                 1866 - 287           1910 - 481          1956 - 387          2001 -  48

                 1880 - 300           1920 - 530          1965 - 239          2005 -  42

                 1892 - 343           1926 - 557          1975 - 154          2010 -  36

                 1900 - 377           1934 - 578          1985 - 100          2015 -  29

                 1905 - 427           1946 - 530          1992 -   87          2020 -

 

   Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени целогодишно (постоянно) живеещите  в селото, независимо от статистическите данни и къде са по лична карта.

   Освобождението заварва с. Церовица като кесимджийско. От общо 68 къщи през 1887 г., 56 е трябвало да заплатят 28 487 златни лв (по първоначални оценки на имотите от 1885 г.) на турския бей, чрез Българска земеделска банка. Този процес, от правна гледна точка несправедлив, е продължил с десетилетия, тъй като държавата не е поела дълга на ощетените и несъстоятелни земеделци, а сумата нараствала от лихвите.

   Основен поминък на населението е бил земеделие и животновъдство. В селото са били развити домашни занаяти, работели са пет шивача. На р. Бистрица,  до средата на ХХ в., е имало няколко воденици, последната е работила до 1970 г. Дълги години работи дъскорезница (банциг) на ток, но вече не действа.. До жп спирката, докъм 1995 г., е имало смесен магазин и пивница. Въпреки южното изложение на махалите, земята е с ниски доходи. В миналото в землището е растяла дъбова гора - цер, впоследствие доста проредена. Селото, сравнено със съседните села, не е от най-бедните. Някои от мъжете са ходили на работа в Перник, София, в Рилския балкан, дори в Румъния и Сърбия. Други са работили по подръжка на жп линията. Има изселени фамилии в Тузлука.

   През 1905 г. е открито начално училище, което функционира до 1969 г., когато е закрито, поради липса на деца. Прогимназия са учили в с. Долно село, а някои ученици  от североизточните махали - и в с. Ломница.

   През 1929 г. в с. Церовица е учредена Кредитна кооперация, участват и хора от селата Ломница, Чудинци, Ивановци, Гурбановци, Кършалево. Избрано е за седалище, поради наличието на жп спирка, където е имало коловоз за товарене и разтоварване на стоки от товарни вагони. От 1948 г. кооперацията се е преименувала на Селкооп и разкрива магазини във всички споменати по-горе села - съществува до 1960 г.

   През 1956 г. е образувано ТКЗС. По време на колективизацията са построени обори, овчарници, сеновали и др. сгради. През 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или на техните наследници, запустява, а сградите са разпродадени.

   Село Церовица е електрифицирано през 1966 г. Къщите са водоснабдени от местни водоизточници от 1967 година насам.

   Пощенските услуги, и в миналото, и днес, се извършват от Пощенска станция -Долно село.

   Медицинското обслужване на селото е извършвано от Здравна служба - с. Долно село. След  реформата през 2001 г. - от личния лекар, с. Гърляно. При спешни случаи се вика Бърза помощ - Кюстендил. Някои ходят на личен лекар в Кюстендил. Стоматолог -  също в града.

   Ветеринарните услуги са частни и на повикване.

   Пътят до селото от Кюстендил, през Долно село и с. Кутугерци, е асфалтов. Макар и доста стеснен от растителност и неподдържан, слиза чак до жп спирката. Освен жп връзка, селото има и автобусна с Кюстендил  - само в петък, сутрин и следобед, през летните месеци.

   В момента в селото живеят постоянно 29 души. През лятото временно пребивават още 15-20 души. Те обработват маломерни поливни площи, близо до къщите си. Отглеждат 1 крава и около 70 овце,11 кози. Имат един трактор. Снабдяват се със стоки от първа необходимост два пъти седмично с кола , изкупува се малкото количество мляко на ниски цени.

Вече има обезлюдени няколко махали - Митрева, Козарска, Бело каменье (по устни данни на Генади Стаменов).

   Клоните на старите овошки и дъбовата гора (по-масова цера) са заразени от лишеи (вж. сн.), на места и боровите гори - от подкорови вредители. Рибата и горските животни са силно намалели, с изключение на дивите свини. Землището на селото е периметър на ловна дружинка.  Районът е екологично чист. Зеленина - в изобилие.

  

   Близо до училището и църквата ежегодно се провежда общоселски събор на Голяма Богородица (края на август).

 

 

   Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

   Актуализация от автора - май 2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER