Село Леска, Кюстендилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

                              Надморска височина при църквата 965 м.

   Село Леска е старо средновековно селище. За първи път се споменава в Тимарски опис от 1519 г. В регистъра от 1570-1572 г. са вписани селата Долна Леска с 18 домакинства и Горна Леска с 21 домакинства.

   Намира се  в географска област Каменица, в запад-северозападната част на Лисец планина, главно по десния склон на Лесковска река (Лисечки поток), десен приток на р. Бистрица.

    В землището на селото в миналото е имало много лескови дървета, откъдето произлиза и името му - Леска.

   Селото отстои на 19 км З-СЗ от гр. Кюстендил, през селата Блатец и Лисец и на 21 км по жп линията от Кюстендил до спирка Леска, която се намира в землището на с. Кутугерци. От спирката до централната махала на селото, където е църквата, по черен път през пресечена местност разстоянието е около 3 км и може да се отиде само пеша. През последните години тази спирка се използва изключително рядко.

   Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

   Установените и описани от археолозите старини са малко:

   Късноантично селище. Намира се на 0,25 км ЮИ от църквата, в местността "Зидини", на височина 920-950 м., от двете страни на Марин дол при Ченгийска махала. Разкривани са зидове от сгради, на левия бряг на дола са изваждани питоси. Сега теренът е силно затревен.

   Село Леска е разпръснат тип селище. То е едно от най-малките по площ и по население в Каменица. Преди 170-180 години е имало само 6 къщи в местността "Селска градина", след това се образуват махалите: Кориарска, Памукчийска, Пешовска, Кошарска, Ченгийска, Доларска (близо до църквата), Заньовска, Грънчарица, Рамна нива, Димкина (Баба Димка, най-отгоре откъм връх Костобия -1263 м) и Рекалийска (тя е най-ниско и единствено разположена на левия бряг на Лесковска река). Заньовска махала е най-стара -  в гориста местност се заселил преди около 240-250 години дядо Пуле,  дошъл от Кочанско, Македония.

 

                                         Брой население по години:

 

                1866 - 128         1910 - 263          1956 - 216          2001 -  4

                1880 - 207         1920 - 287          1965 -   79          2005 -  1

                1892 - 220         1926 - 313          1975 -   49          2010  - 1

                1900 - 232         1934 - 334          1985 -   20          2015  - 1

                1905 - 236         1946 - 303          1992 -     6          2020  -

 

   Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо от статистическите данни и къде са по лична карта.

   Преди 150-200 години землището на Леска е било покрито с гъсти гори, главно дъб, а по-високите части и бук. За да разширят нивите и ливадите си, селяните масово изсичали горите. Поливните ливади били недостатъчни. Налагало се да косят "диви" планински места по северозападните баири на връх Костобия.

   Още в края на турското робство цигани от Кюстендил са добивали дървени въглища в района на с. Леска. Селото е влизало в очертанията на т.нар. "Ченгене (Циганско) коло". Местните селяни усвоили добре от циганите този занаят и той им станал поминък -"кюмюрджилък", наред със земеделието и животновъдството. Готовите въглища са прекарвали с коне до Кюстендил и ги продавали на хлебари, ковачи, кръчмари и др. Горите чувствително намалели от тази дейност.

   Село Леска от 1883 г. е било административно към община Долно село. При създаването на селищните системи, в определен период (1978-1986 г.)  е прикрепено към кметство Церовица, след това и в момента е към кметство Долно село, община Кюстендил. Но обезлюдяването е факт...

   Преди 60-70 години част от мъжете са ходили на работа в Кюстендил, Перник и София главно като тухларски работници. Животът на хората от Леска е бил беден и тежък, имало е изселвания, главно в Кюстендил, Тузлука, Провадийско.

  На р. Лесковска, тогава по-пълноводна, е имало една воденица. В селото е имало две цигански къщи на трима братя български цигани-ковачи..

   Началното уилище е от 1912 г. Децата са продължавали  да учат в прогимназията в с. Долно село. През 1960 г. училището е закрито, поради недостатъчен брой  деца. Няколкото деца учат в Долно село, където е имало и ученическо общежитие.

   През 1922 г. е построена църквата "Свети дух", до нея са и гробищата.

   През 1958 г.е образувано ТКЗС, заедно със селата Кутугерци и Гурбановци. През 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или на техните наследници и напълно запустява, като  става благоприятна за развъждане на диви свине. Друг вредител - лишей - унищожава старите овошки и церовата дъбова гора. Това пък е признак за чиста природа.

   Селото е електрифицирано през 1972 г. Махалите са снабдени с питейна вода от местни водоизточници.

  Асфалтов път до с. Леска няма. От с. Лисец  до селото има черен  път, а също и от Долно село и Церовица. Пътищата не се поддържат. От запланувания преди повече от четвърт век път с. Ръсово- с. Лисец - с. Леска е прокаран само около 1 км.

   Докъм 1980 г. в селото е имало смесен магазин на Селкоопа.

   Пощенските услуги са извършвани от Пощенска станция - с. Долно село. Медицинското обслужване е било от Здравна служба - Долно село. След реформите (2001 г.)  ходят на лекар в Кюстендил. При спешни случаи викат Бърза помощ - Кюстендил.

    От десетина години в селото живее един възрастен човек. Той отглежда няколко овце. Снабдява се със стоки от първа необходимост чрез колата, която пътува до с. Лисец два пъти седмично. През последните няколко години през лятото  временно пребивават трима-четирима за ден.

   Леска се очертава да бъде едно от първите обезлюдени села в Географска област Каменица. Чистият въздух, пивката вода, ухаещите билки, красивата природа остават на...дивите свине и на апашите, които разбиха доста къщи (какво ли пък намериха в  тази беднотия...)

 

   Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

   Актуализация от автора - май 2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER