Село Црешньово. Кюстендилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли
Категория: Ни риба, ни рак
Публикувана на Петък, 05 Юни 2015 15:49
Написана от Благой Анастасов
Посещения: 672

                 Надморска височинта при Трънярска махала 1008 м.

   Село Црешньово е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 - 1572 г. под името Церешнова.

   Селото изцяло е разположено в Чудинска планина, по източните склонове на рида "Рудина", в северната част на географска област Каменица. Землището се простира от държавната граница с Р. Сърбия до р. Коприва. Две от махалите - Керимовска (5 къщи) и Дълга Драйка (2 къщи) след 1920 г. остават на територията на Сърбия, съгласно Ньойския договор (1919 г.)

   Отстои на 25 км З-СЗ от гр. Кюстендил през Гърляно и Долно село.

   Името на селото произлиза от изчезналото лично име Црешньо, получено от името црешня = череша.

   Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

   Старини, установени и описани от археолозите:

   Тракийско и късноантично градище. Намира се на 1,42 км източно от кота 995,5 м ( в югозападния край на селото), в местността "Голямо Градище", на левия бряг на р. Коприва, на височина 985-992 м.

   Късноантично градище. Намира се на 1,95 СИ от кота 995,5 м, в местността "Мало градище", на около 450 м ЮИ от мах. Присойска, на височина 1140-1175 м.

   Оброк. Намира се на 1,4 км северно от кота 995,5 м, в местността Трънье, на височина 1084 м, на самата граница ( Дедо Иванова мах.) Този оброк е наричан от местните хора "Църквище" или "Службище". Интересно е, че църквището е останало на наша територия, а там където е ставало хоро (хороигрището) - в Сръбско. По терена имало следи от малка сграда, ориентирана И-З, вероятно стара църква.

   Црешньово е разпръснат тип селище. И по територия, и по население е едно от вай-малките в Каменица. Основни махали са: Белячка, Ристина, Кюрчинска, Трънярска, Присойска, Дедо Иванова (най-старата). Махалите вече са обезлюдени. Селото е бедно, с малко обработваема (особено след като част от имотите остават в сръбска територия), неплодородна земя.

 

                                         Брой население по години:

 

               1866 - 197          1910 - 304          1956 - 163          2001 -  14

               1880 - 222          1920 - 259          1965 -   89          2005 -  12

               1892 - 225          1926 - 245          1975 -   49          2010 -    9

               1900 - 269          1934 - 279          1985 -   22          2015 -    2

               1905 - 276          1946 - 224          1992 -   18          2020 -

 

Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, а не по статистическите данни или по лична карта.

Освобождението заварва повече от половината от селото кесимджийско. От всичките 33 къщи, 21 трябвало да заплатят чрез Българска земеделска банка 10 100 златни лв, по първоначални оценка на имотите от 1885 г., на турския бей, който по незаконен начин е придобил земите им десетилетия преди Освобождението. Поради бедност, няколко десетилетия селяните не са имали възможност да изплатят това задължение и се надявали, че държавата ще им го опрости, но сумата нараствала от лихвите.. Справедливото решение е било държавата да поеме този дълг, засягал десетки села в Каменица и Краището.

   Препитанието е било главно животновъдство и земеделие. Доходите били слаби. След Ньойския договор стопаните, на които имотите са останали в Сръбско, са били натоварени с още една тегоба: трябвало да плащат данък за тях в сръбската община и тогава са получат документ - "прелазница", който им дава право да обработват нивите си. Това е продължило  малко повече от две десетилетия.

   Част от мъжете ходели на сезонна работа в Перник и София главно като тухлари.

   След Освобождението и след Ньойския договор някои от фамилиите се изселват главно в Търговищко и Тузлука.

   От 1883 г. с. Црешньово е към Бобешинска селска община, от 1934 г. - към Долноселска община. От 1978 - 1987 г. е към кметство Бобешино - първо от Гюешевска, а след това от Гърлянска селищна система. От 1987 г. и в момента селото е към кметство Бобешино, община Кюстендил.

   В селото няма църква, хората се черкували в с. Бобешино. Нямат и гробище, използват това на с. Бобешино.

   Начално училище е построено през 1920 г. и функционира до 1958 г., когато е закрито поради недостиг на деца. Прогимназия са учили в с. Бобешино или с. Долно село.

   През 1957 т. е основано ТКЗС "Граничар", заедно със селата Бобешино, Жеравино и Коприва. През 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или техните наследници.

...Размножават се диви свини. Лишеи обхващат дъбовата гора и по-старите овошки.

   Електрифицирано през 1969 година, частично водоснабдено.

    Пощенски услуги ползват от с. Долно село. Здравното обслужване се е извършвало от фелдшерския участък в с. Бобешино и Здравната служба - Долно село. В момента - от личния лекар в с. Гърляно. На някои личният лекар е в Кюстендил. Стоматолог - сдъщо в града. При спешни случаи се вика Бърза помощ - Кюстендил.

   Ветеринарните услуги са частни и на повикване.

   Автобусна връзка с Кюстендил се осъществява чрез автобусите за с. Бобешино -(1970 г.-2000 г.) ежедневно, сега - три пъти седмично. Отклоненията от асфалтовия път до махалите са черни пътища и не се поддържат.

   Магазин в селото няма, снабдяването със стоки от първа необходимост става с кола на частна фирма два пъти седмично, която отива и до с. Бобешино.

   В момента в с. Црешньово живеят само двама души. Отглеждат няколко кози. През летните месеци временно пребивават още няколко души. Тъжно, но обезлюдяването е факт.

 

   Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

   Актуализация от автора - юни 2015 г., Кюстендил.