Село Бобешино, Кюстендилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

   Надморска височина при водослива на р. Коприва и р. Селечка 875 м, при църквата на границата - 1052 м.

   За историята на с. Бобешино няма писмена информация. Устните сведения достигат до началото на ХVІІІ в., когато селото е било купно и се е намирало при махала Пещерска ( в частта, която след 1920 г. остава в територията на Сърбия).

  Бобешино се намира в северозападната част на географска област Каменица в Чудинска планина. Отстои на 28 км З-СЗ от Кюстендил. Махалите са разположени на юг от граничната бразда с Р. Сърбия, по склоновете на рекичките Селечка и Лопушанска. За централна се смята мах. Реката, близо до водослива на р. Коприва и р. Селечка, където е кметството, бившите училище и гранична застава. След 1920 година в Сърбия остава половината имот на Пещерска махала с три фамилии.

   Името на селото произлиза от думата боб, тъй като за разлика от околните села, тук се раждало повече от тази култура. Бобешино е гранично село от 1920 г.

   Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

   Установените и описани от археолозите старини  са ориентирани от стара църква, която се намира СИ от гробищата.

   Антично селище. Намира се на 2,87 км южно от църквата, в местността "Падини", при Поровелска махала, на височина 915-960 м, в подножието на която тече р. Коприва.

   Некропол. Намира се на 0,67 км ЮЗ от църквата, в местността "Равна Орница", на височина 930-950 м.

   Некропол. Намира се на 1,2 км Ю-ЮЗ от църквата, в местността "Турски кладенец", при Чергарска махала (част от Средна мах.), на височина 960-970 м.

   Църква. Намира се на 0,75 км ЮЗ от църквата при гробищата, на вис. 930 м.

   Оброк. Намира се на 1,75 км южно от църквата, в местността "Света Троица", в източната част на рида "Равно Борйе", на височина 1005 м.

   Оброк и некропол. Намира се на 2,45 км ЮИ от църквата в местността "Дабйе". Възможно е да е свързан с античчното селище в местността "Падини".

   Оброк. Намира се на 2,75 км южно от църквата, в местността "Кръстато дърво", на височина 980 м.

   През землището на селото е минавал и Железарски път, който през Средновековието е свързвал Краище с Крива паланка. От с. Бобешино се отделял друг път за Долно село и Кюстендил, известен като Борнарски.

   Село Бобешино е разпръснат тип селище с доста обширно землище. Състои се от следните основни махали: Широкодолска (Поровелска), Церянска, Ридарска, Лопушанска, Реката (центъра на селото), Ягодичка, Зверска, Средна, Пещерска, Падишка и Циганска (намирала се е на левия скат в долината на р. Селечка). Някои махали имат и подмахали, наречени на фамилии. Има обезлюдени махали.

  Освобождението заварва селото като кесимджийско -  от 73 къщи 48 трябвало да заплатят 25740 златни лв по първоначални оценки от 1885 г., чрез Българска земеделска банка, на турчина-бей, отнел им имотите през последните десетилетия на турското робство. Това продължил повече от 25 години, а сумата нарствала от лихвите.

   Още след Освобождението се изселват 7 фамилии в Шуменско, впоследствие се изселват и други в Кюстендил и на други места.

 

                                      Брой население по години:

 

             1866 - 322          1910 - 652          1956 - 526          2001 -  46

             1880 - 443          1920 - 696          1965 - 224          2005 -  30

             1892 - 502          1926 - 707          1975 - 146          2010 -  22

             1900 - 550          1934 - 689          1985 -   93          2015 -  16

             1905 - 578          1946 - 628          1992 -   72          2020 -

 

   Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени живеещите постоянно (целогодишно) в селото, не по статистически данни и лична карта.

   Ньойската граница след 1920 г. затормозява живота на жителите на селото. За частта от землището, която остава в Сръбско, е трябвало да плащат данък в сръбската община в с. Бистър и с документ, наричан "прелазница", са отивали да работят имотите си. Това продължава само малко повече от две десетилетия...

   Административната принадлежност на с. Бобешино хронологично е както следва:

През 1883 г. селото става община, в която влизат и селата Жеравино, Коприва, Црешньово, Голеш и Караманица ( последните две села след 1920 г. са в Сърбия). От 1934 г. то е кметство към община Долно село. След създаването на селищните системи през 1978 г., е кметство към Гюешевската селищна система, а от 1983 г. - към Гърлянската селищна система. От 1987 г. и в момента, село Бобешино е кметство към община Кюстендил, което включва и селата Жеравино, Коприва и Црешньово. Кметският наместник се назначава от кмета на община Кюстендил.

   Църквата "Свети Йоан Кръстител" е построена през 1886 г. Намира се в местността "Рудината", до самата гранична бразда със Сърбия. Според протокола, съгласно Ньойския договор, граничната бразда е трябвало да мине по вододела, непосредствено до входа на черквата. При трасирането на границата през есента на 1920 година, по настояване на местните жители, браздата е маркирана малко североизточно и църквата изцяло остава на българска територия.

   Начално училище селото има от 1884 г. През 1948 г. е построена нова училищна сграда и училището става и прогимназия, която е закрита през 1959 г. Началното училище е закрито през 1975 г., поради намалелия брой деца.

   През 1917 г. е открита мандра  - продукцията й е била главно за нуждите на българската армия.

   Към община Долно село от 1920 г. докъм 1949 г. са назначавани митничари, които са отговаряли за преминаване на селяните от Бобешино, Жеравино, Црешньово, Гурбановци за обработка на земята оттатък границата. Обикновено са били един или двама души, подчинени и на митницата в с. Гюешево.

   Дълги години в с. Бобешино е имало гранична застава. Тя функционира до 2001 година , откогато границата вече се охранява от Гранична полиция.

   През 1946 г. е създадена Потребителска кооперация "Зелен бор". През 1952 г. е обединена с кооперацията в Долно село, а след това преминава към Селкооп - с. Раненци.

   Основен поминък на населението са били животновъдство и земеделие. Отглеждали са овце, говеда, кози, коне и земеделски култури като ръж, овес, тютюн, по-малко пшеница. Поради бедните почви зърното за изхранване е било в недостиг. За да изкарат пари главно за брашно  и други необходими неща, част от мъжете са ходили на сезонна работа като тухлари, дюлгери, общи работници в Перник и София.

   В миналото са били  развити някои  домашни занаяти. Имало е три бакалници и три кръчми.

   През 1957 г. е образувано ТКЗС "Граничар", заедно със селата Жеравино, Коприва и Црешньово. Построени са стопански сгради, обори овчарници и сеновали. През 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или техните наследници, следва разпродажба на инвентар, сгради и имущество, раздаване на оскъдни дивиденти, някои от стопанските сгради се рушат, а земята запустява.

   Селото е електрифицирано през 1969 г. Само част от махалите са водоснабдени от местни водоизточници от 1975-1979 г.

   За малък период от време през шейсетте и седемдесетте години на ХХ в. селото е имало Фелдшерски здравен пункт. В момента малкия брой жители се обслужват от личния лекар в с. Гърляно. На някои личният лекар е в Кюстендил. Стоматологични услуги - също в града. При спешни случаи се вика Бърза помощ от Кюстендил. Ветеринарните услуги са частни и на повикване.

   Пощенските услуги и в миналото, и сега се извършват от Пощенска станция - Долно село.

   Пътят до селото е асфалтиран. Има автобусна връзка от Кюстендил, през селата Гърляно и Долно село, три пъти седмично.

   В селото са построени два паметника на загиналите във войните: първият до кметството на загиналите от селото; вторият е построен в по-ново време, преди петнайсетина години, до църквата на границата, на него са изписани имената и на загиналите от съседните села в Българско и Сръбско.

   В момента в с. Бобешино живеят около 15 души, през лятото достигат 20-25. Обработват маломерни, главно поливни, наследствени имоти. Отглеждат 5 крави, 8 овце, три кози и два коня. Имат един трактор. Снабдяват се със стоки от първа необходимост два пъти седмично с кола. Млякото се изкупува на ниски цени.

    Размножават се диви свини. Дъбовата гора (главно цера) и по-старите овошки са заразени от лишеи. Смесени гори. В края на май зелената листна маса е толкова много, че лишеите не се забелязват отдалече...

   От 12 години ежегодно на 22 септември ( Ден на независимостта) на граничната бразда, непосредствено до църквата, в местността "Рудина", се провежда многолюдна Международна среща - събор. Събират се над 600 души от България и Сърбия (Западните покрайнини). Срещата протича изключително задушевно с художествени програми от двете страни, хора (вж. сн.) и курбан. Дотам лесно се отива с моторни превозни средства по пътя през Долно село до центъра на с. Бобешино и оттам  - 2,5 км черен път до мястото на събора.

 

   Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

   Актуализация от автора - юни 2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER