Село Жеравино, Кюстендилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли
Категория: Ни риба, ни рак
Публикувана на Петък, 05 Юни 2015 15:19
Написана от Благой Анастасов
Посещения: 1576

   Надморска височина при църквата 1193 м, на границата при тристенната пирамида ("Градището") - 1335 м.

   Село Жеравино е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 м, под същото име. През турското робство е имало статут на дервенджийско село.

   Намира се в най-северозападната част на географска област Каменица - в ъгъла, където българската граница образува т. нар. лакът. Оттук на СИ започва Чудинската планина. Отстои на 33 км С-СЗ от гр. Кюстендил.

   Климатът е умерен, преходно-континентален, полупланински.

   Жеравино е гранично село, единственото в района, на което землището граничи с две държави - Р. Македония и Р. Сърбия. След Ньойския договор (1919 г.) две от махалите на селото - Горна махала (най-голямата) и Егълска остават на сръбска територия, с голяма част от землището на селото - главно ливади и пасища, включително и селското гробище. След 1920 г. на българска територия изграждат ново гробище до Църквата.

   Името на с. Жеравино е прилагателно от името на птицата жерав. При сезонните си прелитания жерави са кацали в мочурището и блатото, които обхващат голяма част от местностите Горно и Долно поле.

   Последните заселници в селото са от началото на ХVІІІ в. - преди 280-300 г. Тук граничните неволи започват от 1878 г., когато минава българо-турската граница. После - Ньойската (1919 г.) между България и Сърбия, а сега тройната граница между България, Сърбия и Македония. Граници, граници ... Местните хора изчезнаха, а тройната пирамида ( №106) вече е туристическа атракция... От черквата до нея се отива за около 40 мин. Желателно е да не се минава дирекно през мочурището, а да се заобиколи от запад, където е сухо и минава черен път, по който може да се движат коли с висока проходимост.

     Установени и описани от археолозите старини:

    Антично и средновековно селище. Намира се на 0,17 км СЗ от църквата, в местността "Ановете", в седловина на височина 1190-1220 м. Сега цялата площ е пасище, ливади.

    Укрепление.  Намира се на 1,35 км ЮЗ от църквата, в местността "Градище", в югозападния край на хребета Канадзирица, на височина 1335 м. Тук е най-западната точка на България (пирамида №106) от 1919 г. и до днес. На това място се събират съвременните граници на България, Сърбия и Македония (вж. сн.)

   В землището на селото има и друго Градище, което е на север от Горна махала, на сръбска територия.

   Село Жеравино се намирало на пътя за Враня (Сърбия). През турско робство местността била опасна. Селяните били дервенджии - те охранявали прохода, превеждали войски и кервани и имали право да носят оръжие. За тази дейност жеравинци били освободени от някои данъци.

   След Ньойския договор, на селяните се разрешавало да обработват имотите си зад граница, при условие, че са платили данъка си в община с. Бистър. Те преминавали оттатък с документ - "прелазница". По-късно това отпада и хората окончателно изгубват земите си. Това е една от причините да се ускори изселването, което тук е започнало след Освобождението, когато шест къщи се изселват в Кюстендил и три в Тузлука.

   Село Жеравино е селище от разпръснат тип. Махалите останали в пределите на България са разположени по склоновете на горното течение на р. Селечка (Жеравински поток) и Лопушанска река. На запад от черквата има доста голямо равно поле, на места мочурливо. Основните махали на селото са: Горчилска, Чергарска, Папратска, Радевска, Дюлгерска. Две от махалите са останали в Сръбско - Горна (най-голямата) и Егълска. Землището, което е останало в България не е голямо. Горите са малко, главно смесени, макар и рядко на тази височина расте и бук.

 

                                      Брой  население  по  години:

 

               1866 - 400          1910 - 474          1956 - 147         2001 - 10

               1880 - 375          1920 - 288          1965 -   44         2005 -   5

               1892 - 380          1926 - 302          1975 -   20         2010 -   1

               1900 - 420          1934 - 286          1985 -   16         2015 -   0

               1905 - 442          1946 - 239          1992 -     9         2020 - 

 

   До 1910 г. включително това са жителите на цялото село Жеравино с всички махали. Обезлюдяването на селото е вече факт. От 1920 г. насам  са изключени махалите, останали в Сръбско. Там в  момента живеят около 15 души.

  Заб.  От 2001 г. насам в таблицата са дадени не жителите по статистически данни, а тези които постоянно (целогодишно) живеят в Жеравино.

   От 1883 г. административно с. Жеравино е към Бобешинска община; от 1934 г. е към община Долно село. От 1978 г. до 1983 г. селото е към кметство Бобешино, Гюешевска селищна система; от 1983 г. до 1987 г. е към същата селищна система със седалище с. Гърляно. От 1987 година и в момента с. Жеравино е към кметство Бобешино, община Кюстендил.

   Църквата "Свети Георги" е построена през 1893 година върху основите на стара църква.

   Начално училище е открито през второто десетилетие на ХХ в. в частна къща. Собствена сграда е построена през 1938 г. Функционира до около 1960 г., закрито поради липса на деца. Прогимназия са учили в с. Бобешино или Долно село.

   Поминъкът в миналото е бил главно земеделие и животновъдство. Произведеното жито е стигало едва 50% от необходимото за изхранването, другото са купували чрез Долно село. Отглеждали са овце, говеда, коне, кози. Някои мъже са ходили на работа вън от селото - главно в Перник и София, като тухлари и черноработници.

  Имали са бакалница (смесен магазин) и кръчма. Развити са някои домашни занаяти.

  ТКЗС е основано през 1957 г., заедно със селата Бобешино, Коприва и Црешньово. През 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или техните наследници. Обработваемите площи запустяват, стопанските сгради  се рушат. Развъждат се диви свини. Лишеи са обхванали клоните на овошките и  дъбовата (церова) гора. Това значи, че не са премахвани навреме заразените клони и не се е пръскало. Лишеите са показател за екологично чист район.

   Селото е електрифицирано през 1981 година. За вода се използват местни извори и чешми.

   Медицинското обслужвне е извършвано от Здравна служба - с. Долно село, за малък период от време ( 60-те години) - от фелдшерския участък в с. Бобешино.

   В с. Жеравино е имало гранична застава, която е закрита през 1960 г.

   Пътят от с. Бобешино до с Жеравино е черен, между махалите пътищата са неподдържани.

   В момента в селото постоянно не живее никой. Последният жител почина през април 2015 г. Обезлюдяването на с. Жеравино е факт. От десетина години ежегодно в края на август в с. Жеравино, до църквата, се провежда международен събор. В него участват хора от България, Сърбия и рядко от Македония. През есента се провежда  и среща, организирана от туристическите дружества на Кюстендил, Босилеград и Крива паланка при тристенната гранична пирамида №106. Досега са проведени няколко срещи, всяка посетена от над 200 души. Туристическите дружества вече имат решение тази балканска среща да стане ежегодна през средата на октомври.

 

 

 

   Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същински Каменица, 2011 г., София

 

   Актуализация от автора - юни 2015 г., Кюстендил.