Село Долно село, Кюстенсилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

     Надморска в. при жп спирката - 812 м, при църквата на с. Бистрица - 845 м.

     Долно село е старо, средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 до 1572 г. През 1959 г. към него е присъединено и с. Бистрица (Турско село, Чифлико), кето е също средновековно селище, известно от 1695 г. с името Бистриче. Намира се в географска област Каменица.

     Долно село е  С-СЗ от Кюстендил, на 20 км по шосето и на 26 км по жп линията. Разположено е на голяма площ между р. Коприва от север, западните склонове на Лисец планина от изток, южната част на местността Планиница и Парталска чука от юг, а от Запад - Бобешино-Копривския рид и Колева чука. През землището на селото текат четири реки: Бистрица, Лебница, Дренощица и Коприва.

     През Долно село минава жп линията Кюстендил-Гюешево. Селото е кръстопът на пътищата (всички асфалтирани) за Кюстендил, Бобешино, Преколница, Червен дол, Кутугерци.

     Името на Долно село е дадено поради най-ниското му разположение според другите села в Каменишката котловина. Името на село Бистрица идва от минаващата през селото му "бистра, бързотечна" р. Бистрица.

     Климатът е умерен, преходно-континентален, с чести  слани и мъгли по долината на р. Бистрица.

     И двете села са имали пасища в Осоговската планина.

     Общо за двете села - Долно село и Бистрица - установените и описани старини  от археолозите и ориентирани от черквата на Долно село, са следните:

     Праисторическо селище. Намира се на 2,8 км южно от църквата в местността "Герена", на левия бряг на р. Лебница, на височина 820 м. По всяка вероятност е от епохата на неолита.

     Могила. Намира се на 2,5 км ЮИ от църквата, при махала Мечкина, на височина 1035 м. Не е проучвано.

     Късноантично укрепление. Намира се на 1,82 км СИ от църквата в местността "Мачи баба", на височина 1036 м. Тук се доближават землищата на три села: Бистрица, Кутугерци и Леска. Издигала се е наблюдателна кула,  има останки от крепостна стена. Поставен е триангулачен знак. С върха и околностите му е свързана легенда за измъчвана баба, окована в каца и търкулната от върха към долината на р. Бистрица.

     Късноантично укрепление и оброк. Намира се на 1,32 км СИ от църквата в местността "Градище", на височина 950-970 м, в землището на с. Бистрица. Укреплението е свързано с предходното и е твърде важно в стратегическо отношение. От него са били  наблюдавани и отбранявани пътищата по реките Бистрица и Коприва. То е най-голямо и най-лично от всички в Каменица. Мястото е било и оброчище. На седловината североизточно от укреплението са открити водопроводни пръстени тръби. Предположението е, че са служили за битови нужди или за водопровод, идващ откъм Лисец планина.

     Селище. Намира се на 1,42 км ЮЗ от църквата, в местността "Стубела", на височина 830-860 м, западно от Цървендолска суходолина (р. Дренощица).

     Късноантично селище. Намира се на 0,65 км ЮИ от църквата  в местността "Зидини", на височина 810 м, на десния бряг на р. Бистрица.

     Селище и некропол. Намира се на 3,95 км З-ЮЗ от църквата, в местността "Орниче", на височина 975-1040 м. В южния край на местността са разкривани стари гробища, наричани "Юручки гробища".

     Некропол. Намира се на 1,07 км ЮИ от църквата, в местността "Върбата", на височина 807 м, върху речна тераса на десния бряг на р. Бистрица.

     Църква. Нимира се в селските гробища, на левия бряг на р. Лебница, малко преди водослива й с р. Бистрица, на височина 810 м. Върху основите на старата средновековна църква през 1868 г. е построена църквата "Свети Георги".

     Късносредновековен некропол. Намира се на 0,115 км ЮЗ от църквата в местността "Белчин дол", на левия бряг на р. Лебница, западно от жп линията, на височина 810-820 м.

     Останки от сграда. Намира се на 1,95 км южно от църквата, в местността "Църквище", на височина 853 м.

     Оброк. Намира се на 1,47 км ЮЗ от църквата в местността "Службище", на височина 876 м, при Салакунска махала.

     През Долно село в миналото е минавал т. нар. Борнарски път, който идва от Босилеград, Бистър, Бобешино. По него е пренасяна борина.

   През турско робство се споменава за Митре войвода от с. Бистрица.

     Село Бистрица е било първото кесимджийско село в Каменица. Освобождението заварва Долно село и Бистрица като кесимджийски села - трябвало е да платят чрез Българска земеделска банка на турските бейове собствените си земи, заграбени през последните десетилетия преди Освобождението. Според първоначалната оценка (1885 г.) от 106 къщи в Долно село 47 са дължели 5160 златни лева, а за Бистрица от 47 къщи 33 са дължели 35 000 златни лв. Процесът на изплащане се проточил повече от 25 години, през което време сумата нараствала от лихвите .

     Долно село е разпръснат тип селище. Основните му махали са следните: Лаговска, Воденичарска, Станойкова, Свинярска, Превалец (централната), Малиновска, Гергинска, Баратлийска, Кошарен, Цеклян, Ризовска, Чукурузци, Лебница, Трънярска, Горна, Салакунска.

     Основни махали на с. Бистрица са: Долна (Стамболийска, Каймакамци), Тренчовска, Кьосовска, Айдучка, Средна, Мечкина, Доларска, Горна, Планиничка. Някои махали имат и подмахали, наречени на родове или фамилии.

 

                                           Брой население по години:

 

Долно село  Бистрица        Долно село  Бистрица          След сливането на двете села

1866 - 404        210               1920 -   873      469                      1965 - 826     2001 - 158

1880 - 656        294               1926 -   936      530                      1975 - 505     2005 - 142

1892 - 695        326               1934 - 1009      539                      1978 - 453     2010 - 115

1900 - 728        385               1946 -   970      518                      1985 - 359     2015 -   56

1910 - 899        443               1956 -   755      377                      1992 - 227     2020 -

 

     Заб. От 2001 г. насам  в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите, независимо  колко са по лична карта и по статистически данни.

     Административно Долно село от 1883 г. е община, включваща също Леска, Кутугерци и Бистрица; от 1934 г. Долноселската община става по-голяма със селата: Бистрица, Цървен дол, Коприва, Жеравино, Бобешино, Црешньово, Кутугерци, Леска, Церовица и Гурбановци; при създаването на селищните системи Долно село става кметство към Гюешевска селищна система (1978-1983 г.),  а от 1983 до 1987 г. е кметство към същата селищна система, с център Гърляно; след закриването на селищните системи през 1987 г., Долно село е кметство към община Кюстендил с назначаван кметски наместник. В момента към него са силно намалелите по брой на жители села Цървен дол, Кутугерци, Леска, Церовица и Гурбановци. От 1936 г. общината е в нова сграда. Много села, голяма територия, малко население...

     Църквата "Свети Георги" е построена през 1868 г., непосредствено до нея са и селските гробища. Там се погребват от мах. Баба Янинци на с. Кутугерци, а също и от Долна махала и Тренчовска от с. Бистрица. Църквата "Успение Богородично" в с. Бистрица е построена през 1908 г. Село Бистрица няма самостоятелни гробища. Погребват се в гробищата на с. Ръсово, до Големи дол.

     Както долноселци, така и бистричани са използвали рационално водите на р. Бистрица. Всяко от селата в миналото е имало по 5-6 воденици-караджейки.

     Начално училище в Долно село е открито през 1874 г., отпърво в частни сгради. През 1932 г. е открита и прогимназия, която се помещава в една от сградите - собственост на жп гарата. Нова училищна сграда е построена през 1950 г., също и сграда за ученически седмичен пансион за деца от по-отдалечените села. В училището имаше библиотека и киносалон със сцена.

     Начално училище в с. Бистрица има от 1924 до 1960 г. Поради силно намалелия брой деца училището в Долно село е закрито през 1993 г.

     През 1927 г. в Долно село е основано читалище "Кирил и Методий". То е развивало активна дейност, особено през петдесетте и шестдесетте години на миналия век. В  момента дейността му е твърде скромна.

     През 1912 г. в селото е открита първата Здравна служба в Каменица - отначало с фелдшер, а след това с участъков лекар. Функционира до 2000 г.

     Пощенска станция има от 1942 г. Дълги години обслужва целия район на общината, функционира и в момента.

     От 1938 г. е създаден Горски разсадник в началото на местността Планиница. Той функционира и в момента.

     Долно село е основна жп гара още от откриването на линията за Гюешево през 1910 г., която е оживена дори и през войните. Създават се работни места. Тогавашните очаквания, че скоро линията ще бъде продължена към Македония, спомага за по-бързото развитие на селото, в сравнение с другите каменишки села, като административен, търговски и културен център на Каменица. Съживява се значително търговията. На гарата целодневно се разтоварват и товарят вагони: докарват се  брашно, газ, сол, фураж, керемиди, цимент, ръчни веялки и др. стоки, необходими за целия район. Обратно вагоните са натоварват за Кюстендил с елешкови трупи за строителен материал, различни плодове, билки, кожи, дърва за огрев и др. Покрай гарата се откриват няколко бакалии и кръчми, фурна,  въжарница, подковачница, няколко шивачници и др.  От десетилетия Долно село вече не е гара, а необслужвана жп спирка, която се ползва от малко пътници.

     В края на 80-те години на миналия век беше започнат и недовършен терминал за товарене на руден концентрат от МОК "Осогово". Сега от него стърчат само бетонни колони...  През 20-те години на миналия век в Лаговска махала се развива и промишленост. Семейство Валявичарски построява мелница, тепавица, дарак и влачарница, задвижвани при сушави години и когато р. Бистрица е замръзнала, чрез трансмисии от газожен мотор (при изгаряне на дървени въглища се отделя газ, който задвижва мотора).

     През 1928 година е основана Каменишка популярна банка, през 1949 г. тя е преобразувана в Кооперация "Единство". От 1973 г. е присъединена към Селкооп "Осогово", с. Раненци.

     През 1955 г. е построена мелница с електрическо задвижване в местността "Планиница" Тя  обслужваше целия каменишки район. Това продължава до 1995 г. От 2005 г. е продадена на частна фирма, която изгради на мястото й дърводелска фабрика. В момента дейността й е преустановена.

     Електрифицирано е през 1946 г., а водоснабдено -  през 1960 г. Има  дъждомерна станция.

     Преди колективизацията населението се е знимавало със земеделие и скотовъдсдтво. Някои от мъжете роботили по подръжка на жп линията, други като персонал в общината, пощата, училището, общежитието. Част от тях отивали на работа в Кюстендил, Перник и София.

     Още след Освобождението от Долно село и Бистрица има изселили се семейства в Шуменско, Провадийско, Тузлука, Орханийско (Ботевградско).

     ТКЗС е основано през 1956 г. От 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или техните наследници, разпродадени  са сгради и имущество, раздадени са минимални дивиденти. Последва запустяване на земите и значително намаляване на домашните животни. Размножават се диви свини. Старите овошки и дъбовата (цера) гора са заразени от лишеи (вж. сн.)   

     През последното десетилетие хората намаляха, въпреки заселването на няколко ромски семейства, потомци на циганите от с. Кутугерци, които не знаят цигански език. Има обезлюдени махали: Цеклян, Мечкина, Айдучка. В момента се отглеждат 5-6 крави, 30 овце, 4 коня, има няколко трактора и камиона,

     Кола докарва стоки  два пъти седмично. Млякото се изкупува на ниски цени.

     Постоянно и временно пребиваващи хора, които през летните месеци общо достигат около 70-80 души, обработват маломерни поливни площи. 

     Жп връзката е три пъти седмично, също и автобусната.

     Медицинското обслужване се извършва от личен лекар в с. Гърляно или Кюстендил. Стоматолог - в Кюстендил.  При спешни случаи се вика Бърза помощ от града. Ветеринарно обслужване - от частно практикуващи лекари и техници.

     В Долно село, в местността "Планиница", до края на петдесетте години ХХ в. се провеждаше средищен събор на Павловден - някога най-голям в Каменица и Кюстендилска околия. След известно прекъсване се възобновява, но вече в центъра на селото и не е така многолюден и оживен, както го помнят хората отпреди 50-60 години. От около 20 години, в края на август, се провежда и общоселска служба с курбан до гарата.

 

     Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

     Актуализация от автора - юни 2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER