Село Гюешево, Кюстендилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

     Надморска височина при гарата 944 м.

     Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Гувешево. В регистър от ХVІІ в. Гюешево е отбелязано като рударско селище със 17 християнски семейства.

     Намира се  в географска област Каменица.  Разположено е в подножието на северните скатове на осоговските върхове Каменец (Таш тепе - 1993 м) и Бождерица (1579 м) и по поречието на р. Лебница. Центърът на селото е събран тип и е около жп гарата и северно от нея. Отстои на 20,5 км по шосето и на 34 км по жп линията от гр. Кюстендил. Името му води началото си от изчезналото вече лично име Гюеш. Има предположение на други автори, според което в основата на думата стои гюмюш - сребро, поради близостта  на местността "Сребърно коло" в Осогово и  рударството по горното течение на р. Лебница (мах . Босачка).

     Климатът е умерен, преходно-континентален, с ранни есенни и късни пролетни слани и мъгли.            Гранично село.

     Откритите и описани от археолозите  старини са както следва:

     Тракийско и антично селище. Разположено е между реките Лебница и Ръжча в района на жп гарата, на височина 930-950 м. При строежа на гарата са открити два жертвеника, единият от които е с посвещение на Аполон на древногръцки, монети от ІІІ и ІІ пр. н. е. , една от тях е на Северина, жената на император Аврелиан (270-273 г.)  Намерени са керамични съдове, бронзова статуетка, две гривни, останки от водопровод с глинени тръби и др.  На около 200 м СИ от сградата на гарата е имало могила, в която е разкрита гробница.

     Некропол. Намира се на 0,45 км З-СЗ от гарата в местността "Св. Атанас" на      Античен водопровод. Намира се на 0,55 км южно от жп гарата в местността "Изворо", на височина 960-1000 м.

     Могила. Намира се на 2,57 км СЗ от жп гарата, в местността "Острикар", на височина 1090 м. Не е проучвана.

     Селище. Намира се на 2,45 км Ю-ЮЗ от гарата, в местността "Старо селище", на височина 1230-1250 м. Вероятно селището е във връзка с античните и средновековни рудници в долината на р. Лебница. Съществуването на тези рудници е отбелязано в османски документи (1570-1572 г.) за данъчно задължение на с. Гюешево.

     Селище. Намира се на 2,17 км Ю-ЮИ в местността "Селото", на височина 1250-1290 м.

     Обект с неясно предназначение. Намира се на 1,2 км южно от жп гарата, в местността "Църквище", на височина 1030-1040 м, северно от мах. Гьошинци. Наименованието на местността предполага наличието на стара църква.

    Въпреки, че в централната си част е събрано, село Гюешево е от разпръснат тип. Състои се от 20 основни махали, някои от които се поделят на подмахали: Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенци (най-старата), Босачка, Торбанска, Чифличка, Център (Село), Заревска, Тонева, Чачарска, Сирмите, Дядо Йовчова, Ковчегарска, Куртинска, Янчовци, Пашалийска, Демирска, Дервенджийска. Няколко махали са вече обезлюдени: Торбанска, Демирска и някои подмахали.

                                      Брой население по години:

 

               1866 - 406          1910 -   966          1956 - 915          2001 - 279

               1880 - 721          1920 -   921          1965 - 893          2005 - 200

               1892 - 715          1926 -   963          1975 - 719          2010 - 180

               1900 - 850          1934 -   910          1985 - 597          2015 - 235

               1905 - 895          1946 - 1004          1992 - 493          2020 -

 

     Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо колко са по лична карта и по статистически данни.

     Гюешево в миналото е едно от най-големите села в Каменица, а сега категорично е най-голямото, то е и най-благоустроено. Около гарата и шосето за Кюстендил селото има модерен вид с хубави, масивни къщи и канализация.

     Гюешево е гранично село с Република Македония, с митнически пункт - старата митница е била при Девер баир (Велбъждски проход). От 1972 г. модерна митница е построена в местността Равна нива. Десетилетия има гранична застава.

     Селото е крайна гара на жп линията София-Кюстендил-Гюешево. Това е гарата на най-висока надморска височина в нормалната жп мрежа на България. Открита е през 1910 година. Още тогава е предназначена за митница и граничен контролно-пропускателен пункт между България и Турската империя и затова е  по-голяма  по размери от кюстендилската жп гара. Обслужването на гарата и поддържането на жп линията създават работни места.

     След Освобождението и съгласно Берлинския договор, огромни площи от горите и пасищата на Гюешево, които са разположени на запад от Таш тепе, остават под чужда власт - тогава турска, по-късно сръбска и сега македонска. Така се губи площ и част от наема, който са получавали от каракачаните за пашата на овцете им.

     Административната принадлежност на Гюешево е както следва: от 1883 г. до 1922 г. е към община Преколница; от 1922 г. до 1934 г. е самостоятелна община; от 1934 г. до 1978 г. е към община Раненци; от 1978 г. до 1983 г. е кметство към селищна система Гюешево; от 1983 г. до 1987 г. е кметство към същата селищна система, но вече с център Гърляно; от 1987 г. е самостоятелно кметство към община Кюстендил. Допреди 10 години кмета е избиран пряко от народа, сега се назначава кметски наместник от общинския кмет на гр. Кюстендил.

     Начално училище е открито през 1880 г., като се помещава в частни къщи в мах. Пашалийска. Впоследствие училището е преместено в сграда на гарата, където е открита и прогимназия от 1914 г.,  в която се учат деца и от други каменишки села. По-късно в центъра на селото е построена голяма и  масивна училищна сграда. Училището съществува до 2001 г.

     През 1909 г. е открита първата в Каменица Пощенска станция.

     Читалище просвета е основано през 1921 г. Съществува и в момента и развива дейност.

     През 1932 г. е основана Всестранна кредитна кооперация "Руен". През 1960 г.тя  се обединява със Селкооп "Осогово" - Раненци.

     Храм-паметникът "Света Троица", с костите на загиналите в околностите на Гюешево български 1491 войници и 18 офицери през войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г., е  открит през 1930 г. Поддържа се и се посещава често.

     Жп линията и свързването й с македонската част, е една над стогодишна надежда, че Гюешево ще се превърне в малко гранично градче.  Само прокараният в началото на четиридесетте години наполовина тунел под Деве баир (вж. сн.), изградената в началото на ХХІ век жп митница близо до гарата и оставените в глуха линия удобни за времето си вагони, напомнят за този неосъществен все още проект.

     Селото е електрифицирано през 1945 година.  Водоснабдено е през 1968 г. с водопровод от района на р. Ръжча. Има дъждомерна станция.

     Допреди направата на жп гарата имало осем кръчми-ханове. След това  в селото е имало (преди колективизацията и малко след това) няколко воденици на реките Ръжча и Лебница,  тепавица, пет кръчми, три бакалници, фурна за хляб, две шивачници, две обущарници, две кацарски работилници, развити домашни занаяти, развито земеделие и скотовъдство. Отглеждани са много домашни животни.

     ТКЗС е основано през 1956 г., с основни дейности растениевъдство - зърнени храни, картофи, тютюн, овощарство, а също и животновъдство. Построени са много стопански и административни сгради. През 1991-1992 г. земята бе върната на бившите собственици или техните наследници. Голяма част от обработваемите преди площи запустяха, някои от селскостопанските сгради са разпродадени, други се рушат. Лишеи заразяват старите овошки и церовата дъбова гора. Но лишеите са индикатори за чиста природа.

     През втората половина на ХХ век селото е благоустроено, построен е Младежки културен дом, много нови къщи и вили. В централната част пътят и улиците са асфалтирани.

     Автобусната връзка с Кюстендил е по няколко пъти на ден, а жп - три пъти седмично.

     През средата на 50-те години на ХХ в. в землището на с. Гюешево, покрай горното течение на р. Лебница, започна геологопроучвателна дейност за доказване на запаси от оловно-цинкова руда. На базата на доказаните запаси в Лебница и Осогово започна експлоатацията на рудата с минни работи и се построи (1963 г.) флотационно-обогатителна фабрика. Бяха изградени и се пуснаха в експлоатация хвостохранилища "Гюешево 1,2 и 3", в материала, на които има рудни елементи.

 

     Геологопроучвателната, миннодобивната и флотационната дейност създадоха условия за работа, при добро заплащане за тогавашното време и ранно пенсиониране на много хора от този край. При въведеното пазарно стопанство след 1990 г., главно поради ниските съдържания на метали в рудата, работата в рудниците и фабриката е преустановена (2000 г.). Всички активи на МОК "Осогово"(рудници, фабрика, хвостохранилища и др.) бяха продадени на частно лице.

     Въпросът за рекултивирането на хвостохранилищата стои нерешен(вж. сн.) При сухо време и вятър се разнася сив прах, който замърсява близките територии. Институциите си прехвърлят отговорността кой, кога и с какви средства да ги рекултивира. Частният собственик ли? Държавата ли? Министерството за опазване на околната среда ли? Общината ли? Кметството ли? Преписки, писма, решения, протоколи, констатации.. - пълни папки и накрая нищо...  Намесва се и природата - върху хвостохранилище "Гюешево 1"  вече са израснали борчета и храсти.

     В момента в Гюешево има два магазина. Жителите му отглеждат около 20 крави, 40 овце, 7-8 кози, два коня. Малкото мляко се изкупува, но на ниски цени. Има два трактора и няколко камиона. Обработват се маломерни площи.

     Медицинската служба и аптеката отдавна са закрити. Населението се обслужва от личния лекар в с. Гърляно или Кюстендил. Стоматологични услуги - в Кюстендил.  При спешни случаи се вика Бърза помощ  от града.

     Ветеринарните лекари са също частни и на повикване. 

     Жп коридор №8 засега на наша територия няма никакво развитие. Местните хора не вярват, че скоро ще тръгне влакът за Македония.  Все пак има надежда - македонците работят и сроковете са поставени: до 2018 жп да бъде изградена до гр. Крива паланка, а до Деве баир - границата с  България - до 2022 г. Тези срокове едва ли ще бъдат спазени, освен ако ЕС не се намеси и не притисне Македония във връзка с предстоящите преговорни глави за присъединяването й. Моето лично мнение  е, че влакът за Скопие ще тръгне около 2028 г. и то при положение, че на българска територия не се прави ново трасе и нови тунели през Земенския и Бистришкия пролом, а се ремонтира сегашната линия.

     Гюешево е родно място на Румена войвода. Тя е най-прочутият войвода и при това жена, в Каменица. За нея се разказват много легенди, често богато украсени. Местното население открай време много я тачи и редовно на 1 и 2 август в нейна чест се провеждат тържества, хайдушка вечер и събор.

 

     Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

     Актуализация от автора - юни 2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER