Село Каменишка скакавица, Кюстендилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

     Надморска височина при центъра (шосето за Гюешево) 980 м.

     Село Каменичка Скакавица е средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. с името Скакавица. Разположено е в подножието на северните склонове (на връх Гласовита грамада) на Осоговската планина и по възвишението Ротец с връх Големи връх - 1036 м, между реките Канадзирица от запад и Каменчица (границата със с. Раненци) от изток. Селото е в  географска област Каменица. В полите на Ротец от изток тече и малката рекичка Джукла. Селото има и землище в планината Осогово (главно букова гора и пасища) по левия бряг в горното течение на р. Бистрица, чак до в. Руен. В планината хората са притежавали и общо пасище, което използвали за паша на своя добитък, освен това са го давали и под наем на каракачани. Това е било до средата на ХХ в.

     Името си води от водопада, наричан някога "Скакавица" на р. Каменчица, намиращ се на около 500 м южно от Дудевска махала. Водата скачала от височина 4 м - от скала, която по-късно, за съжаление, била разбита от местни хора за строителен материал. Селото било наречено Каменичка Скакавица, за да се различава от другото кюстендилсдко село Скакавица (Полска Скакавица).

     Отстои на 18 км западно от Кюстендил.

     Климатът е умерен, преходно-континентален. Макар и по-рядко, има късни пролетни и ранни есенни слани и мъгли.

     Тук някъде е роден Яков Крайков, изтъкнат книжовник през ХVІ в. През 1569 г. той отпечатва във Венеция  псалтир, а през 1570 г. - молитвеник.

     Установените и описани от археолозите старини са следните:

     Античен некропол. Намира се на 3,12 км Ю-ЮИ от гробището в мах. Дудевци, на височина 1025-1040 м. Вероятно некрополът е във връзка с античното селище в местността "Светата вода" в землището на с. Раненци, по десния склон на р. Каменчица, между притоците й р. Градишка и р. Дзингеря.

     Селище. Намира се на 0,8 км ЮЗ от гробищата при мах. Куртинци, на височина 910-950 м.

     Селото е разпръснат тип. Състои се от 11 основни махали: Дудевска,  Мустракинска, Павлевска (това са най-южните три махали), Пилищарска, Шельовска, Чакмаджийска, Гьоларска, Куртинска, Белавска, Чифутска, Центъра (Селото).

 

                                      Брой  население  по години:

 

              1866 - 143          1910 - 485          1956 - 440          2001 - 150

              1880 - 314          1920 - 493          1965 - 379          2005 - 137

              1892 - 363          1926 - 508          1975 - 286          2010 - 125

              1900 - 440          1934 - 482          1985 - 239          2015 -   57

              1905 - 477          1946 - 488          1992 - 209          2020 -

     Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо колко са по лична карта и по статистически данни.

     През лятото (към средата на 2015 г.), с временно пребиваващите, хората стават около 100-110 души. Напълно обезлюдени махали са Гьоларска, Чакмаджийска.

     От 1883 г. селото е административно към Преколнишка община; от 1934 г. е към община Раненци; от 1978 г. е кметство към селищна система Гюешево; от  1983 г. е кметство към същата селищна система със седалище Гърляно; от 1987 г., след закриването на селищните системи и в момента, селото е самостоятелно кметство към Кюстендилска община с назначаван кметски наместник.

     Селото няма църква, хората са се черкували в с. Раненци или с. Гюешево. В северната част на селското землище имат самостоятелно гробище.

     Начално училище е открито през 1892 г., помещавало се е в частни къщи. Собствената сграда е от 1904 година. След началния курс децата са учили в прогимназията в с. Гюешево. Училището функционира до 1970 г. Сега в сградата се помещава кметството.

     В края на 1944 г. е основана кооперация "Каменица", през 1954 г. тя  се обединява със Селкооп "Осогово" - с. Раненци.

     Читалище "Светлина" е основано през 1948 г. През 1960 година е построена нова сграда. През това време то развива богата културна дейност сред населението. За съжаление, повече от 20 години читалището не функционира.

     През 1956 г. е основано ТКЗС. Основни отрасли са растениевъдство - зърнени храни, картофи, сено, а също и животновъдство.  През 1991-1992 г. земята се връща на бившите собственици или техните наследници. Селскостопанските сгради се рушат, земята пустее и буренясва. Размножават се диви свини, клоните на старите овошки и церовата дъбова гора са заразени от лишеи.

     Селото е електрифицирано през 1946 г., а водоснабдено - през 1960 г. Построиха се нови къщи и вили - тухлени, с бетонни плочи. В централната част на селото и някои отклонения към махалите, пътищата са асфалтирани. През селото минава международният път за Македония и отклонението за с. Гюешево. По няколко пъти на ден има автобусна връзка с Кюстендил и Гюешево.

     В сравнение с околните села, изселниците са сравнително малко. След Освобождението шест семейства се изселват в Провадийско, в следващите десетилетия още няколко -  на други места.

     От началото на петдесетте години на ХХ в. някои от жителите на селото работеха в Геоложки проучвания или МОК "Осогово" и получаваха сравнително добро заплащане спрямо тогавашния стандарт. В момента постоянно живеещите  обработват маломерни площи, главно за картофи и зеленчук. Овощарството запада, отглеждат се съвсем малко домашни животни. Има трактор за обработване на маломерните площи.

     Работи един смесен магазин. Частен бус докарва стоки от първа необходимост и изкупува малкото мляко. Медицинското обслужване се извършва от личния лекар в село Гърляно или Кюстендил. Стоматолог - също в града. На повикване са частни ветеринарни лекари. При спешни случаи се вика Бърза помощ - Кюстендил.

     Вече не се извозва руда със самосвали от "Сребърно коло" до флотационната фабрика в с. Гюешево и замърсяване няма. Но при сухо време и вятър се разнася вреден сив прах от  нерекултивираното хвостохранилище "Гюешево 2 и 3 - обединено". Общоселски събор (земляческа среща)  - на 24 май.

     Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София

 

     Актуализация от автора - юни 2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER