Село Раненци, Кюстендилско

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

       Намира се в географска област Каменица. Надморска височина при кметството 935 м.

       Село Раненци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Хранинци. Разположено е в подножието на северните склонове на Осоговска планина (Добращенски дял) и възвишения между реките Бистрица и Каменчица. Източното, по-дълго и по-широко възвишение, започва северно от църквата, с названия от юг към север Орляк, Лехчански рид, Камико и др. до най-северното - Планиница (границата с Долно село). Западното, по-късо и по-тясно, в района на гробищата, е с названия Дъбица и Спас. Селото отстои на 15 км западно от Кюстендил. Името му произлиза от личното име Рано - основателя на селото.

       Досега установените и описани старини от археолозите са следните:

       Антично селище. Намира се на 3,37 км ЮЗ от църквата в местността "Селище" ("Светата вода"), на височина 1150-1200 м, по десния склон на р. Каменчица, между притоците й р. Градишка и р. Дзингеря.

       Антично градище. Намира се на 3,3 км южно от църквата в местността "Градище", на височина 1355-1369 м, на склон със западно изложение между реките Градишка и Дзингеря.

       Селище. Намира се на 1,62 км СЗ от църквата в местността "Селище", на височина 860-870 м, на десния бряг на р. Каменчица, след  вливането в нея на потока Раковец.

       Църква и оброк "Свети Спас". Намира се на 1,55 км СЗ от църквата в гробищата,  в най-ниската им част, на височина 885. Мястото се нарича Латинската църква.

       В миналото и сега Раненци е едно от най-големите села по територия (включително и землището в Осогово) и по жители в Каменица.

 

                                          Брой население по години:

 

                1866 - 374          1910 - 1012          1956 - 885         2001 - 234

                1880 - 730          1920 -   958          1965 - 725         2005 - 172

                1892 - 754          1926 - 1017          1975 - 566         2010 - 140

                1900 - 857          1934 - 1087          1985 - 415         2015 - 100

                1905 - 938          1946 - 1004          1992 - 301         2020 -

 

       Заб. От 2001 г. насам в таблицата са дадени постоянно (целогодишно) живеещите в селото, независимо колко са по лична карта и по статистически данни.

       Раненци е разпръснат тип селище, простира се на голяма територия и с повече от 20 махали: Стругар, Градинарска, Реджовска, Гьоревска, Кривошийска, Дулевска, Център (мах. Село), Долно мечкарци, Димовци, Пауновска, Славевци, Цолевска, Велиновска, Докинска, Младенкинска, Баровска, Рекалийска, Тасевска, Бистрица, Лехчанци, Сефтерци, Павлевци, Джорджанци. Към някои от тях има и подмахали.

       От 1883 г. до 1922 г. Раненци е към Преколнишка община; от 1922 г. е община със селата Каменишка Скакавица, Ръсово и Гърляно; от 1934 г. към нея се включват още  Гюешево и Преколница - тази община съществува доста дълго, чак до създаването на селищните системи (1978 г.), когато става кметство към селищната система Гюешево, а по-късно Гърляно. От 1987 г е самостоятелно кметство към община Кюстендил, с назначаван кметски наместник.

       Климатът е  умерен преходно-континентален. Близостта на Осоговската планина е предпоставка за  слани и мраз, а в котловинната част - чести мъгли.

       Поминъкът в сравнение с другите каменишки села е бил по-добър, тъй като тук нивите са по-плодородни, освен това селото е имало 30 000 лв годишен приход от пасищата в Осогово, които са давали под наем на каракачани за паша на 3000-3500 овце. С този общоселски приход раненчани са подпомогнали построяването на църквата (1907 г.) и надстройката на училището (1923-1925 г.)

       Първото начално училище е открито през 1880 година. От 1937 т. до 1985 г. функционира и като прогимназия. В момента хубавата училищна сграда е необитаема и започва да се руши.

       Църквата "Възнесение Господне" е построена през  1907 година. Сега е в добро състояние.

       Читалище "Пробуда" съществува от 1921 година. До преди около 30 години читалището развива активна дейност, тъй като имаше млади хора. Сега нещата отиват към заглъхване.

     През 1937 г. е учредена Кредитна кооперация "Кулата". Постепенно  към нея се присъединяват кооперации от други каменишки села и е преименувана на Потребителска кооперация (Селкооп) "Осогово", като дейността й се разширява. От няколко години насам дейността на кооперацията е силно намаляла. Поддържа магазини само в Раненци, Каменичка Скакавица и Гюешево. Частна фирма снабдява главно хляб и с продукти от първа необходимост  и  изкупува млякото.

       Жителите са обслужвани от Здравна служба - Гърляно. Някои имат личен лекар в Кюстендил. Стоматолог ползват в града. При спешни случаи се вика Бърза помощ от Кюстендил.

       Ветеринарна служба има до 1990 г., сега селото се обслужва от частни ветеринарни лекари на повикване.

       Основният поминък е земеделие и животновъдство, които са добре развити допреди 30-40 години. От повече от 200 крави към 1985 г., сега са останали само 20, а също 30 овце, 15 кози и 16 коня. Тук-таме се засаждат малко зеленчуци и картофи. Добре развитото в миналото овощарство сега също заглъхва. Напаст са дивите прасета и лишеи по старите овошки и церовата дъбова гора.

       През 1951 г. само от 60 домакинства  е създадено  ТКЗС в Раненци (първото в Каменица), през 1956 г. е масовото коопериране. По това време са построени кравеферма, овцеферма, сеновали, хамбари, обори и други стопански сгради. През 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или техните наследници. Някои сгради са продадени, други се рушат. Голяма част от земята не се обработва. В селото има 5  трактора и няколко камиона. Работи един частен магазин.

       След Освобождението и в края на 40-те години, макар и малко, има изселени семейства в Поповско, Търговищко и др..

       След 1953 г. докъм 1990 г. жителите, както на Раненци, така и на околните села, намираха работа в геологопроучвателните обекти "Осогово" и "Лебница" и МОК "Осогово", със сравнително добро заплащане. Безработица не съществуваше.

       Появиха се тук-там нови къщи и вили - някои на наследствени имоти, други на закупени. Въпреки всичко, жителите непрекъснато намаляват. Постоянно живеещите в средата на 2015 г. са 100 души, през лятото - около 150. Обработват маломерни имоти. В момента най-възрастният човек в с. Раненци и цялата географска област Каменица е Златан Гогев (Балкана), роден през 1919 г.

       Инфраструктурата  в Раненци е добре развита. Селото е електрифицирано през 1948 г. Водоснабдено е през 1956-1960 г.  с водопровод от Осогово, а някои от махалите покрай планината - от местни водоизточници. През селото минава международният път Кюстендил-Скопие. Потокът от коли, тирове и камиони за и от Македония смущава живеещите покрай главния път. Повечето от отклоненията за махалите, макар и по-тесни, са също асфалтирани. Само отделни части от махалите са обезлюдени.

       Раненци е родното място на опълченеца Атанас Христов (1850-1939) от Реджовска мах. Издигнат му е паметник в училищния двор от едропорфирен гранитен блок (вж. сн.)

       На стената на кметството върху паметна плоча са изписани имената на 36 души от селото загинали във войните 1912-1945 г.

       Раненци е едно от най-подходящите за живеене села в Каменица. Тук рекичките Дрезга, Раковец и Каменчица и другите малки долове и поточета - Стругарски, Скачков дол и други са чисти, без никакво замърсяване. Те идват от Осогово (Добращенският дял) и навлизайки в котловината са създали поройни конуси, отдавна заглъхнали,  върху които са се развили махалите и обработваемите площи. Скалният материал от тези конуси, който се е виждал отдалече и правел впечатление, е дал названието на географска област Каменица още преди турско робство.

       За поливане и други дейности се използва чиста вода, почвата не е замърсена. На това особено се държи в днешно време.

       От две години в селото има малка конна база с четири ездитни коне. Това е клуб по конен спорт "Кентавър". Развива и подготвя коне и състезатели за високо спортно майсторство, подготовка на деца и юноши и за развлечение на любители (по устни данни на треньора и бивш състезател от Добрич Митко Митев, вж. сн.)

        През последните години има няколко къщи закупени от англичани.

        Общоселски събор, земляческа среща се провежда на Спасовден.

 

        Извадки от книгата на Благой Анастасов "Същинска Каменица", 2011 г., София.

 

        Актуализация от автора - юни 2015 г., Кюстендил.

   
© ALLROUNDER