Къде минава граничната бразда при черквата на с. Бобешино, Кюстендилско?

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Детайли

     Това е въпрос, по който не се пише точно вече 90 и повече години - от 1920 г. насам. По силата (по  Протокола на Ньойския договор) границата (браздата) при черквата на с. Бобешино, в красивата местност Рудината, трябвало да мине по вододела, както са изискванията. Отидете и разгледайте внимателно терена при черквата. Вододелът минава югозападно, на няколко метра от входа на черквата, точно където е новият паметник на загиналите от войните т. е., ако се е действало точно по протокол черквата е трябвало да остане изцяло в Сръбско. Но какво става, когато през 1920 година есента международната комисия започва да трасира браздата с колчета? Местните хора от махалите, близки и далечни, от Бобешино и Црешньово се намесват с увещания, молби и плачове и така успяват да убедят комисията, че това е черква на с. Бобешино, което остава 95% в българска територия, че черквата им е необходима  и т.н. (по устни данни на Боян Василев, роден през 1932 г. и Боян Соколов - и двамата от с. Бобешино, чиито близки тогава са участвали в защитата на черквата си.) Още тогава членовете на комисията проявяват разбиране и трасират браздата североизточно от черквата, на десетина метра от олтара и тя изцяло остава в българска територия.

      Такива писания, че границата минава през средата на черквата са неверни.

      Има и други по-малко погрешни, но все пак неверни писаници, че черквата в североизточната част на с. Кутугерци, Кюстендилско е манастир или пък параклис. Не е вярно! Местността се казва Манастиро, защото на това място през средновековието е имало малък манастир. На същото място през 1905 г. е построена типичната за този край на България еднокорабна черква. Затова пишете черквата "Свети Яким" в Кутугерци, а не манастир или параклис!

 

Извадки от книгата "Същинска Каменица", Благой Анастасов, 2011г. 

 

   
© ALLROUNDER